|
Цивилизацията утре
за да не рухне стрита,
запрете псето, дръжте коня
със вързани копита.
Сам в щаба, Цезар, господарят,
над картата мълчи.
Челото - на дланта опряно.
Невиждащи очи.
Като воден паяк по река умът му
пълзи по тишината.
От шеметните кули пепел
за да остане тук,
дори не шаввай в тоя кът,
недей издава звук.
Дете е тя - сама танцува
на малката си сцена.
Нозете й напипват стъпка
отнейде уловена.
Като воден паяк по река умът й
пълзи по тишината.
Девойките за да узреят
за своя пръв Адам,
не пускайте децата в близост
до онзи папски храм.
Там Микеланджело стърчи
чак под самия връх.
Дланта му по зида снове
нечуто като плъх.
Като воден паяк по река умът му
пълзи по тишината.
|