Предложеният текст е част от архива на „Тезей“ – проект на екип от Катедрата по класическа филология в СУ (Доротея Табакова, Невена Панова, Недялка Георгиева, Николай Шаранков), ориентиран към създаването на електронен корпус от съчинения на старогръцки автори в български преводи от различни епохи, с надеждата този корпус не само да функционира като електронна библиотека, но и да провокира както по-специализирани, така и по-отворени наблюдения и обсъждания на принципите, нормите и нагласите при превода от старогръцки на български, което – от своя страна – би могло да повлияе положително и върху бъдещи преводи на оригинални текстове или дори на вторична литература върху теми, свързани с античността. Акцент при анализа на преводите ще бъде предаването на български на старогръцките имена и реалии – материал, който почти отсъства в басните на Езоп, но те пък имат изключително богата и интересна история на рецепцията и превода, което дава възможност за проследяване на разнообразни преводачески мотивации и подходи към един текст. Част от тази богата преводна история е и поместенят тук откъс (басни 11-20 от посоченото издание) от сборника с петдесет басни, подрбани, подредени и – в някои аспекти – леко съкратени (например изключването на поуките, които следват отделните историйки от този жанр) от преводача Александър Балабанов – класически филолог, сериозно повлиял на формирането на интерес и вкус към античната литература в България, до голяма степен с дейността си на преводач. Затова и в рамките на първия етап на проект “Тезей” се обработват и проучват главно преводи на Ал. Балабанов; те ще бъдат представени в пълнота на сайта на проекта, който ще започне на функционира до края на февруари 2008 г.