Родители те бяха отишли не зная къде
и къщата остана на наше разположение,
също както изоставеният манастир
от стихотворението на Хайме Хил де Биедма.
С музиката пусната докрай, приготви
избухлива смес в една кана,
докато аз ти махвах, гальовно,
дрехите от кръста нагоре.
Напълни двете чаши до ръба.
Пихме. Обзе ни глупавият смях
и блясък в погледа ни лъсна,
което младостта ни подчертаваше,
и се целунахме като във филмите,
и се обичахме като от песните.
Когато действителността беше желанието
и царството ни не беше от този свят.
---
* По онова време (лат.).
върни се | съдържание | продължи
|