Христо Ботев

поезия, публицистика, писма

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

Подслушано

 

Христо Ботев

 

 

       ...На пътят играе хоро. Мариолка вкъщи пред огледалото се белисва. Майка й не може да й се нарадва.
       Майка й. Тъй, мама, тъй. Мацни си и носецът, че не знам как ми се види — май червеничък.
       Мариолка. Носецът ми е мене дип добър, ами я погледни — туй рокля за пред хората ли е? От толкова рокли уж тая е само от модата, пък и ней нито й е цветът, нито кроежът! Сякаш че съм...
       Майка й. Добре, майка, добре — да излезе тейко ти из хапуса, ще го накарам да ти купи друга, още по-хубава.
       Мариолка. Ами кой е затворил татя, та го не пуща толкова време?
       Майка й. Онова магаре — дето земахме платът за роклята ти.
       Модата: да седи човек у хапус — напредва!)

 

 

[в. „Будилник“, г. I, брой 2 от 10 май 1873 г.]

 

 

 

 

върни се | продължи

 

г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]