Христо Ботев

поезия, публицистика, писма

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

Видено

 

Христо Ботев

 

 

       ...Огънят грее. Майка му на Иванча преде, а Иванчо забол на котката опашката в поясчето си, стиснал й със зъби ухото, а с ръцете я държи за предните крака. Котката свири "гайда".
       Иванчо. Мамо мари, ами кога порасна аз, какъв ща стана?
       Майка му. Ти стани човек, та тъпанът на тейка ти е готов на тавана.
       (Видиш ли, домнуле Мънза? И тъпанарин да стане някой — трябва да бъде човек).

 

 

[в. „Будилник“, г. I, брой 2 от 10 май 1873 г.]

 

 

 

 

върни се | продължи

 

г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]