неузрели за смях
презрели
за усмивка.

зъбите
копнеят за други.

вечер
подготвят сутрешната
молитва.

губя я губя я губя я губя
ги всичките.
може би наистина боли,
може би те никога не са били.

седя и гледам двата
пръстена – единия с оникс,
другия от рижавата
девойка, която

беше.

светло е
още свети навън –

моите фисури, карциноми
свистящият им звук

ме гъделичкат и
скубя трева с ръцете си.
с уста обирам пръстта от корените

на стръкчетата.