тия дни са въпрос на избори
за мен
малки скучни кално-виещи опашки на страхливи плъхове
това
да избера искрен ли да бъда или да пазя
несъществуващи порти или несъществуващата пяна
в която кръвта ми
тържествува за пореден път с обещанието
да е за последно
което никога не се получава но
виждате ли наистина не мога ДА РАЗБЕРА
как един човек
може да занимава другите
4 поредни часа
със себе си
но още повече не мога
да разбера
същите тези други; нека
да не пестим време бързо ще ви кажа как
се унизих за пореден път
скимтейки
с молба за счупен среден пръст – бих оставил
това
на среднощните демони ала
за жалост имаше свидетели които решиха че е по-добре
да гледат калта на влизащите в кенефа отколкото
очите ми
и по-добре че направиха това иначе бих ги убил
в същия този миг
затягайки неудобния момент около вратовете им;
да не забравяме и молбата в която
се изискваше липсата ми и
след която
всичките ми добри намерения
си отидоха на мястото.