Да досегнем докоснем искаме понякога
Цвят, на клона му
Да се докоснем, без да го късаме
Дъха му тъй да поемем
Да се докоснем искаме понякога
До играещото дете
Да го погалим лекичко
Без в прегръдка да го притискаме
Плод да вдъхнем искаме от коша му
Без да го вкусим
Да се докоснем в някои мигове
До глас,
до приятелски глас
Само тогава вярвам истински,
че ги има.

(173)
Montreaux, 3 Nisan 1992