Лелите не бяха красиви, не приличаха на врачки.
Бяха работливи, кисели, занемарени женици.
Нямаха коси златисти и време за закачки,
нито омагьосващ поглед под вити ресници.

За тях всичко бе сериозно: деца, плодове, цветя;
държаха мъжете изкъсо, не харчеха за парфюм.
Заспиваха като праведнички дори през пролетта,
изпълнени с пилешка сила и къщовен ум.

Единствено леля Йола, ухаеща на зюмбюл,
имаше вид на врачка и френска кокетка.
Тя боготвореше модата, носеше слънчев тюл
и нежно ни целяваше под звездна воалетка...

Скоро печални вихри нанякъде я отвяха
върху светкавици пролетни и тъжни въздишки...
Неугледните лели плакаха, но никога не разбраха
какъв вкус има любовта и... отровата за мишки.

1927