ЛУИС ФЕЛИПЕ ВИВАНКО (Сан Лоренсо де Ескориал, Мадрид, 1907 - Мадрид, 1975) е един от най-съкровените и будещи интерес автори, по-специално с поетическата си техника, в следвоенната испанска литература. Значението на индивидуализираните детайли, въображението, оживено от реалния щрих, вече уловени във времето, вече видяни с много особената му поетическа оптика, са елементи от изключително значение в поезията му. Виванко изразява в стиховете си яснотата и порядъка на свят, гледан с оптимистичен поглед, където не липсват религиозни и хуманни съдържания. По-значими негови поетически книги са: Пролетни песни (1936), Време на болка (1940), Продължаване на живота (1949), Лишеният от полето (1957), Спомен за среброто (1958), Лекции за сина (1961), Обичайки ги повече отпреди (1963), Пътищата (1974) и посмъртната Уместни прози (1976). Писал е също есеистика и театрална пиеса заедно с Луис Росалес.