Ражда се от победа триумфът на героя.
Успехът се измерва с върховен акт,
който, окончателно, завършва един преход.
То е любовта нощем, когато цялата умора
приижда към телата, за да им даде сила.
„Коя беше моята Троя, впрочем, коя е моята Итака“,
се пита объркан. Не го оставят митовете
да се открие сам или да открие линията,
която да начертаеше един постигнат живот.
Няма дискурс. Пътуването
не изглежда да свършва, не се забелязва някакъв

край, няма знаци,
от тези, които обичайно жалонират с въздишки
дългите кервани на дните.
Да вярваш или да не вярваш в себе си
е дилемата.

Из Морето или измамата (2004)