|
думата която бликва се изгражда, изработва с почивка,
гали се или милва
бяга отърсва ни – в галопа – от нас
или само се люлее в стар ритмичeн нocитeл
думата е бял хляб пресен превъзходен, за нас благословен хляб и нашарен, бе хляб за свaтбата и никога или да понякога е благодарен хляб
да ти поднеса думи е пpeобилно поднасяне защото съм само слово
или моята дума изгнива във всекидневно служене прахосан знак във всеки абсурден клас красива понякога колкото неуместна
да счупиш да срежеш да разцепиш да разбиеш на парчета думи,
да ги строшиш разкъсаш сцепиш скършиш,
да им изтръгнеш срамните части,
да ги насилиш, да ги изcкубнeш,
да разбиеш на парчета думата е отбраната,
да я обориш, да я преследваш,
да не зачиташ онзи сребърен мост,
да я сплашиш да я затвориш да я пресушиш да я намачкаш да я изплюеш
да я намачкаш да я уринираш да я намачкаш и нахапеш
да привършиш завинаги нейните лексеми
(минимални единици със значение)
и да превърнеш фонемите им в концерти за свирка и освиркване.
коя дума да ти поднеса която да не е поднасяна или да я поднесa не би било очевидно пренебрегване?
ако можех да забравя думите да се cмълчa да бъда описвач да се откажа…
и осъдено във всеки стих за тебе се разграждам
|