Осмоза на сцената на
нечие друго небце. Танцът

на кухненските уреди край нас;
ножът на касапина пробива

окото на хамбургера. Няма
огнище в кухнята така че

запалваме клечка кибрит
за да имитираме сцената.

Готвачът ни показва как готвят
картофи в чуждата страна;

вятър оглозгва дърветата. Мъжът
с горчицата иска да схване

тънкостта на онова срязване, но
изгубените рибени перки на

дневния огън предлагат само
проблясване на дистанцираното око.

Той лъже че това е изкуство
като че ли това е оръжието му.

Това е скучна драма в която
затворниците вече са хвърлени

в най-близкия океан, където можеш
да чуеш как кожата им цвърчи като

пържени филии с яйца, докато чакат
челюстите на някоя акула да ги

спаси от лютивите петна на
обещанието на живота.

Друг чудесен уикенд.