Осмоза на сцената на
нечие друго небце. Танцът
на кухненските уреди край нас;
ножът на касапина пробива
окото на хамбургера. Няма
огнище в кухнята така че
запалваме клечка кибрит
за да имитираме сцената.
Готвачът ни показва как готвят
картофи в чуждата страна;
вятър оглозгва дърветата. Мъжът
с горчицата иска да схване
тънкостта на онова срязване, но
изгубените рибени перки на
дневния огън предлагат само
проблясване на дистанцираното око.
Той лъже че това е изкуство
като че ли това е оръжието му.
Това е скучна драма в която
затворниците вече са хвърлени
в най-близкия океан, където можеш
да чуеш как кожата им цвърчи като
пържени филии с яйца, докато чакат
челюстите на някоя акула да ги
спаси от лютивите петна на
обещанието на живота.
Друг чудесен уикенд.
|