Джани Родари

проза

Литературен клуб | страницата на автора | преводна художествена литература

 

Имало едно време един...

 

Превод от италиански: Светозар Златаров

 

 

 

 

         ...счетоводител на име Бианки от Варезе. Той си изкарвал хляба като търговски пътник и шест дни от седмицата кръстосвал цяла Италия, на изток, на запад, на юг, на север и по средата, като продавал лекарства. В неделя се връщал у дома си, а в понеделник сутрин отново тръгвал на път. Но преди да тръгне, неговото момиченце му казвало:
         - Не забравяй, татко: всяка вечер искам по една приказка.
         Да, защото това момиченце не можело да заспи без приказка, а майка му вече му била разказала по три пъти всички приказки, които знаела. И затова, където и да се намирал, точно в девет часа счетоводителят Бианки искал по телефона да го свържат с Варезе и разказвал приказка за своето момиченце. Тази книга съдържа приказките на счетоводителя Бианки. Ще видите, че всички те са кратички: ама да - счетоводителят плащал разговорите от собствения си джоб и не можел да си позволи, разбира се, да води дълги телефонни разговори. Само когато търговията му потръгнела, той си разрешавал да увеличи дозата. Казаха ми, че щом господин Бианки викал Варезе, госпожиците от централата прекъсвали всички разговори, за да слушат неговите приказки. Че как иначе: някои са наистина доста хубави.

 

 

 

 

 

 

 

Продължи!

Електронна публикация на 23. ноември 2017 г.
Публикация в „Приказки по терефона“, Джани Родари, Изд. „Народна младеж“, С., 1978 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]