Джани Родари

проза

Литературен клуб | страницата на автора | преводна художествена литература

 

Слънцето и облакът

 

Превод от италиански: Светозар Златаров

 

 

 

 

         Слънцето пътувало из небето весело и победоносно върху своята огнена колесница, хвърляйки лъчи по всички посоки за голямо неудоволствие на един облак с буреносен характер, който мърморел:
         - Прахосник, разсипник, хвърляй, хвърляй на вятъра лъчите си и да видим накрая колко ще ти останат!
         Всяко зърно, което зреело в лозята, си открадвало по един лъч на минута или дори по два. И нямало стръкче тревичка и паяк, или цвете, или водна капка, които да не вземали от лъчите, колкото им трябвало.
         - Оставяй, оставяй да те ограбват всички: ще видиш как ще ти се отблагодарят, когато няма да има какво повече да ти откраднат.
         Слънцето продължавало весело своето пътешествие, подарявало лъчи с милиони и милиарди, без да ги брои.
         Чак на залез преброило лъчите, които му оставали: и гледай ти, не му липсвал нито един лъч. Облакът от изненада се превърнал в град и се изсипал. Слънцето весело се гмурнало в морето.

 

 

 

 

 

 

 

Продължи!

Електронна публикация на 23. ноември 2017 г.
Публикация в „Приказки по терефона“, Джани Родари, Изд. „Народна младеж“, С., 1978 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]