Рене Сюли Прюдом

поезия

Литературен клуб - над 20 години! | страницата на автора | нобелисти

 

ОКОВИТЕ

 

Рене Сюли Прюдом

 

Превод от френски: Пенчо Симов

 

 

Изпълнен съм с любов, но нямам аз покой —
създавам повод все да се измъчвам тайно,
нахлуват с болка в мен навред звена безброй,
душата ми безспир с нещата свързват трайно.

 

Влече ме всичко тук: и правдата-светлик,
и мракът, който днес незнайното прикрива,
привързан съм със лъч към слънчевия лик,
звездите ме държат в прегръдка мълчалива.

 

Слухът ми става роб на някой ритъм нов,
цветята с аромат ми пращат ласка бърза,
една усмивка вля в очите ми любов,
една целувка в миг устата ми обвърза.

 

Навред — окови все! Животът ми е в тях —
в безбройни същества, обичани и мили,
и щом ги порази светът със груб замах,
боли ме, сякаш част от мен са отделили.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 01. април 2019 г.
Публикация в кн. „Френска поезия“, Подбор и превод: Пенчо Симов, Изд. „Народна култура“, С., 1978 г.

©1998-2019 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]