Силвина Окампо

проза

Литературен клуб | страницата на автора | преводна литература

 

ЛЕГЛОТО

 

Силвина Окампо

 

Превод от испански: Теодора Цанкова

 

 

         Обичаха се, ала ревността, насочена към миналото или бъдещето, завистта един към друг, взаимното недоверие ги разяждаха. Понякога, в общо легло, забравяха тези жалки чувства и благодарение на това легло продължаваха да живеят. За един от тези случаи, за последния, ще разкажа.
         Леглото беше меко и широко и имаше розова покривка. Средата на таблата - от желязо - представляваше пейзаж с дървета и кораби. Залязващото слънце огряваше един облак, който наподобяваше пламък. Когато се прегръщаха, този, който имаше късмета да е отгоре, докато целуваше устата на другия, съзерцаваше онзи облак, привлечен от необичайния блясък, който го огряваше през висулките на полилея със зелени и червени абажури.
         Забавиха се в леглото повече от обикновено. Глъчката на улицата нарастна и угасна заедно със светлината. Човек би казал, че леглото се носеше по едно море без време, без пространство, към срещата с щастието или към нещо, което лесно се бърка с него. Ала има мнителни любовници. Дрехите, които бяха съблекли, стояха наблизо, подръка. Празните ръкави на една риза висяха от леглото, а от един джоб беше паднало небесносиньо листче. Някой вдигна листчето. Не знам какво съдържаше това небесносиньо листче, но знам, че то предизвика смут, разследвания, несдържана омраза, кавги, сдобрявания, нови кавги.
         Зората се показваше на прозорците.
         - Мирише на изгоряло. Снощи сънувах пожар - каза тя, за да го разсее, в миг на ужас пред гнева му.
         - Обонянието ти си измисля - каза той.
         - На деветия етаж сме - добави тя, стараейки се да изглежда уплашена. - Страх ме е.
         - Не сменяй темата.
         - Не сменям темата. Огънят издава същия шум като водата, не чуваш ли?
         - Слухът ти си измисля.
         Стаята беше силно огрята и гореща. Истинска клада.
         - Ако се прегърнем, ще си изгорим само гърбовете.
         - Ще изгорим целите - каза той, гледайки огъня с разярени очи.

 

 

 

 

Електронна публикация на 19. септември 2004 г.

г1998-2004 г. Литературен клуб. Всички права запазени!