Амели Нотомб

проза

Литературен клуб | страницата на авторката | азбучен указател

 

Из „Изумление и трепет“

 

Амели Нотомб

 

Превод от френски: Светла Лекарска

 

 

Корица на книгата, снимка: Colibri.bg

         - Японският мозък може би е в състояние да се насили да забрави един език. Западният мозък не е способен на това.
         Господин Сайто реши, че този екстравагантен аргумент и приемлив.
         - Опитайте все пак. Или поне се преструвайте, че опитвате. Такава е заповедта, ясно ли е?
         Тонът му беше рязък и сух.
         Трябва да съм изглеждала особено, защото, когато се върнах в кабинета, Фубуки ме хвърли нежен и изпълнен с тревога поглед. Дълго не можах да дойда на себе си, седях и се питах какво да предприема.
         Би било най-логично да си подам оставката. Но не можех да се реша на тази стъпка. За европейците в това не би имало нещо позорно. Не и за японците - щях да загубя всякакво достойнство в очите им, ако напуснех. Беше изминал едва месец от едногодишния ми договор и да се тръгна толкова скоро щеше да е срамно както според японците, така и според самата мен.
         Още повече, че нямах никакво желание да си ходя. Бях положила усилия, за да вляза в тази компания - научих токийския бизнес език, преминах през тестове. Е, нямах амбицията да ставам експерт по международна търговия, но открай време мечтаех да живея в тази страна, която бях издигнала в култ още през идиличното време на детството ми.
         Реших да остана.
         Следователно трябваше да намеря начин да изпълня заповедта на господин Сайто. Проведох истинско геоложко проучване на мозъка си, за да открия някой пласт, склонен към амнезия - съществуваха ли подземни килии в невронната ми крепост? Уви, там имаше добре защитени и зле защитени места, наблюдателни кули и пукнатини, дупки и трапове, но нямаше нищо, в което да погреба цял един език.
         След като нямаше как да забравя, способна ли бях поне да се преструвам, че съм забравила? Можех ли в езиковата гора, избуяла в главата ми, да скрия огромните японски криптомери зад френските букове, английските липи, латинските дъбове и гръцките маслинови дръвчета?
         Мори, фамилното име на Фубуки, означаваше гора. Дали затова не бях вперила в нея безпомощен поглед? Установих, че тя продължава да ме гледа неразбиращо.
         Надигна се и ми направи знак да я последвам. В кухнята се строполих на един стол.
         - Какво ви каза той? - ме попита Фубуки.
         Излях си душата. Гласът ми трепереше, в очите ми напираха сълзи. Опасни думи заизлизаха от устата ми:
         - Мразя господин Сайто. Той е мръсник и глупак.
         Фубуки леко се усмихна.
         - Не, лъжете се.
         - Е да, разбира се. Вие сте добра, не виждате лошото. Но може ли някой да издаде такава заповед и да не е...
         - Успокойте се, заповедта не идва от него. Той само е предал нарежданията на господин Омоши. Нямал е избор.
         - В такъв случай господин Омоши е...
         - Той е много особен - прекъсна ме тя. - Но е вицепрезидент. Нищо не може да се направи.
         - Бих могла да поговоря с президента, господин Ханеда. Той що за човек е?
         - Господин Ханеда е изключителен човек, много интелигентен и много добър. Уви, и дума не може да става да отидете при него и да се оплаквате.
         Така беше и аз го знаех. Недопустимо бе да се прескочи дори йерархично ниво от долу на горе, да не говорим за няколко. Можех да се обърна само към прекия си началник, тоест към госпожица Мори.
         - Вие сте единственото ми упование, Фубуки. Знам, че не можете да направите нищо за мен, но вашата човечност ми помага много. Благодаря ви.
         Тя се усмихна.
         Попитах я какво означава името й. Тя ми показа визитната си картичка.
         Разчетох идеограмата и възкликнах:
         - Снежна буря! Фубуки означава „снежна буря“. Прекрасно е да се наричаш така!
         - Родена съм по време на снежна буря. Родителите ми приели това като знак на съдбата.
         Припомних си списъка на персонала: Мори Фубуки, родена в Нара на 18 януари 1961... Дете на зимата. Внезапно си представих снежната буря над чудния град Нара с многобройните му камбани - не беше ли напълно естествено, че тази великолепна жена се е родила в ден, когато красотата на небето се е сляла с красотата на земята?

 

 

 

 

 

---

 

 

Романът на Амели Нотомб „Изумление и трепет“ е издаден на български език с марката на издателство „Colibri“ и заедно с другите преведени романи на Амели Нотомб може да бъде открит в сайта на издателството и закупен оттам с голяма отстъпка.

 

 

Издателство ``Колибри``!

 

Електронна публикация на 23. януари 2011 г.
Публикация в кн. „Изумление и трепет“, Амели Нотомб, Изд. „Колибри“, С., 2001, пр. Светла Лекарска

г1998-2014 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]