Мархрит де Моор (1941)

проза

Литературен клуб | преводна художествена литература | азбучен каталог

 

        Мархрит де Моор е родена през 1941 г. След завършване на средното училище учи пиано и пеене в Кралската консерватория в Хага. Концертира известно време като солистка. През шестдесетте години следва история на изкуството в Амстердам. През 1984 г. със съпруга си, който е скулптор, организират художествен салон . За неделните следобеди на салона и за музеите тя прави видеопортрети на различни художници като сама провежда интервютата и ги заснема. От деветдесетте години пише романи, новели и разкази на различни теми, но в тях особено място заема музиката и голяма роля играят музикантите. Романът й „Кройцерова соната“ (2001) е преведен на български език (Изд. "Колибри").
        Според авторката няма действителност без въображение. Нейните персонажи използват въображението си за създаване на своя действителност, в която се опитват да живеят по своему. В отношенията им с другите често става дума за известна неизбежност. Те търсят другия, но не винаги се интересуват от него. От диалозите е ясно, че участниците в разговора много често се разминават или мислите им са някъде другаде. Стига се до заключението, че човек може в края на краищата да се занимава само със себе си. Важни мотиви в творчеството й са разпадналото се семейство и времето.
        Критиката обръща голямо внимание на формата на творбите й. Де Моор променя често глаголното време и въвежда неочаквани промени в хронологията на разказа. Сравнява текста с музикална творба, защото и в двата случая става дума за протичане на време. Според нея читателите са в състояние да възприемат разказа без хронологично предаване на случващото се и затова в структурата на текста не е нужно да се разграничават видимо отделните пасажи.
        Много често Де Моор съсредоточава вниманието си на сетивата, особено на зрението и слуха. Често експериментира с пространството между класическото и модерното. Особено в краткия разказ. Критиката открива в многото ускорявания и забавяния, честите скокове във времето и липсата на ясни преходи между отделните пасажи в прозата й връзка с експерименталния филм и умения, които е усвоила при заснемането на видеопортретите.

    Разкази:

     

    • Патетични вариации
    •  

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

      Превод от нидерландски: Нина Сиракова

       

       

       

       

       

       

       

       

      Публикацията е предоставена от издателство „Адрона“.

       

       

       

       

       

г1998-2014 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]