Жан-Батѝст Поклѐн Молиер

драматургия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на автора

 

Т А Р Т Ю Ф

 

Комедия в пет дейтвия от Молиер

 

Превод от френски: Алеко Константинов

 

 

Д Е Й С Т В У Ю Щ И   Л И Ц А

 

    Г о с п о ж а   П е р н е л,   майка на Оргона.
    О р г о н,   мъж на Елмира.
    Е л м и р а,   жена на Оргона.
    Д а м и с,   син на Оргона.
    М а р и а н а,   дъщеря на Оргона и любовница на Валера.
    В а л е р,   любовник на Мариана.
    К л е а н т, шурей на Оргона.
    Т а р т ю ф,   лицемерен набожник.
    Д о р и н а,   доверена слугиня на Мариана.
    Г.   Л о я л,   сержантин.
    Е д и н   ч и н о в н и к.
    Ф л и п о т а,   слугиня на госпожа Пернел.

     

    Сцената е в Париж, в къщата на Оргона.

 

 

 

Д Е Й С Т В И Е   П Ъ Р В О

 

 

Я в л е н и е   п ъ р в о

 

 

 

Госпожа Пернел, Елмира, Мариана,
Клеант, Дамис, Дорина, Флипота

 

 

Г о с п о ж а   П е р н е л

 

Флипото, хайде! Да се отърва от тях.

 

 

Е л м и р а

 

Вий бързате, че трудно й да ви стигна.

 

 

Г о с п о ж а   П е р н е л

 

Да ме изпращате не аз го пожелах,
върнете се, сама ще си достигна.

 

 

Е л м и р а

 

Ний изпълняваме дългът си спрямо вас.
Защо тъй, мамо, ни напущата завчас?

 

 

Г о с п о ж а   П е р н е л

 

Не мога ви търпя домашния порядък.
Вий грижите ли се живота да ми й сладък?
Излизам си затуй, че не стърпях го вече
на всяка дума да ми се противоречи;
не уважават нищо; всякой разпорежда;
домашния ви ред на лудница изглежда.

 

 

Д о р и н а

 

Но...

 

 

Г о с п о ж а   П е р н е л

 

          Вие сте една слушкиня проста,
устата ви играят, грубостта ви доста
и вий се месите във всичките неща.

 

 

Д а м и с

 

Но...

 

 

Г о с п о ж а   П е р н е л

 

          Вий групак сте, внуче мой; аз без утайка
говоря ви кат ваша стара майка.
Предсказвала съм и пред вашия баща,
че вий ще бъдете със лошо възпитанье
и само ще му причинявате страданье.

 

 

М а р и а н а

 

Аз мисля...

 

 

Г о с п о ж а   П е р н е л

 

О, и ти, ти, нигова сестрица
на вид все тиха, сякаш че светица,
но тихата вода е много по-опасна,
под було криеш ти черта за мен ужасна.

 

 

Е л м и р а

 

О, невесто, вий се не сърдете,
и вашто поводение не е май цвете,
пример да сте за тях като съпруга.
Ей, майка им, покойната бе друга!
Вий много харчите, а средствата отде са?
Обличате се също някоя принцеса.
Жена, коя съпругът си обича,
не трябва толкова да се окича.

 

 

К л е а н т

 

Но после всичко, госпожа...

 

 

Г о с п о ж а   П е р н е л

 

А вас
обичам, уважаеми, но пак аз
да би била съпруга на синът си,
не бих ви пуснала нито веднъж в домът си.
От вас таквиз неща се проповядват,
каквито честни хора трябва да избягват.
Говоря ви свободно, право във лицето,
не крия аз това, що ми е на сърцето.

 

 

Д а м и с

 

Но вашия Тартюф честит е, без съмненье.

 

 

Г о с п о ж а   П е р н е л

 

Да, той добър е и заслужава уваженье;
не мога да търпя да го кори човек
кат теб налудничав и лек.

 

 

Д а м и с

 

Как! Да търпя тоз лицемер проклети,
заграбил всичката семейна власт в ръцете -
да не получват нигде развлеченье,
догде от господство̀ му няма разрешенье?

 

 

Д о р и н а

 

По неговото ти, ако вървиш ученье,
каквото и да сториш - правиш престъпленье;
за всичкото следи тоз критикан горещ.

 

 

Г о с п о ж а   П е р н е л

 

И трябва да следи, защото той е вещ.
Той в пътя към небето ще ви вкара;
син ми да го обикнете ще ви накара.

 

 

Д а м и с

 

О, вярвайте, нито баща ми може
омразата към него да ми уталожи.
На своето сърце не изменявам аз
и виждам, че такъв ще дойде час,
че ще изляза вече из търпенье
и ще изкажа всичко без стесненье.

 

 

Д о р и н а

 

Наистина че от търпение изважда
да гледаш чужд в дома ти да се разпоряжда;
като просек той дойде, обуща без да има
и дрехи, що не струваха и пет сантима,
а стигна чак дотам, че веч се не узнава -
той всичките кори и с всички се разправя.

 

 

Г о с п о ж а   П е р н е л

 

А аз пък имам туй желание едничко,
по негова воля да се върши всичко.

 

 

Д о р и н а

 

Вий за светец го имате и за пример,
но всичко върши, вярвайте, кат лицемер.

 

 

Г о с п о ж а   П е р н е л

 

Я виж език!

 

 

Д о р и н а

 

          Той със слугата си Лорана
еднакво възпитанье има и отхрана.

 

 

Г о с п о ж а   П е р н е л

 

Слугата му не зная и не възражавам,
но господаря му кат честен уважавам.
Омраза къмто него във вас се забелязва,
защото истината той в очи ви казва.
Греха той не търпи - в сърцето го пробожда
и ползата небесна в всичко го превожда.

 

 

Д о р и н а

 

Добре, но пък защо от някое си време
той гости не търпи - тежат му като бреме?
Що пречи на небето визитата честна,
та той повдига шум и крамола несвестна?
Но право да ви кажа, настрана лъжата...

 

       (като сочи Елмира)

 

Аз вярвам, че той ревнува госпожата.

 

 

Г о с п о ж а   П е р н е л

 

Мълчете, думите добре съобразите.
Не е тук само той, що мрази тез визити;
тоз шум на хората, кои ви посещават,
каруци непрестанно в портите ви шават,
слуги на купища, разкошества, обеди,
раздразват вич и вашите съседи,
аз вярвам, истина, че лошо се не прави,
но хората говорят, - туй ми се не нрави.

 

 

К л е а н т

 

Не можете ги спря да не говорят.
Но тия много зле ще сторят,
когато зарад думи глупави и прости
откажат се от драгите си гости.
Когато искат те да правят нам интриги,
какво ще сториш ти - иди и спри ги.
Против злоречието не търси спасенье,
таквиз глупци дрънкачи погледни с презренье.
Да гледаме ний да живеем на светът,
а нека те си бъбрят колко щат.

 

 

Д о р и н а

 

Дафнѐ, съседката, с мъжа си зарад нас
дали не сипят хули час по час?
Които имат лошо поведенье;
те гледат с нещо само да се закачат,
макар и призрачно - и вече не мълчат,
разпръснат новина по всичките страни
и радват се кат се разпространи.
Позорят всички хората от таз порода,
да се издигат с туй в очите на народа,
и лъжат се, че смиват си позора,
когато те сами почернят всички хора
и всичкия позор, що върху тях лежи,
връх други свалят, да им не тежи.

 

 

Г о с п о ж а   П е р н е л

 

Тез всички думи нищо не доказват.
Оранта, знайте я - за нея всички казват,
че е жена примерна, - но и тя била
осъждала, кат други, вашите дела.

 

 

Д о р и н а

 

Примерът е чуден; тя, добра жена!
Да, тя живее в строга тишина;
но в възрастта се крият всичките причини,
тя инак да живей не може в тези години.
А пък когато е била в цветуща младост,
тогаз привличала й сърцата с радост.
И като вижда веч, че старостта налита, -
отхвърля обществото, що я не зачита,
и веч под булото на мъдрост и смиренье
прикрива хубостите изхабени.
Кокетките таквиз са като застареят -
не могат да търпят те други да живеят.
Оставени от всички - кой за тях ще спомни, -
какво да правят те? - Играят рол на скромни.
Таквиз жени все строгост съблюдават
и хулят всичко - нищо не прощават,
корят живота те на всякого с ненавист
и но със блага цел, но всичкото от завист.
Не могат друг да гледат да се наслаждава,
когато възрастта от туй ги тях лишава.

 

 

Г о с п о ж а   П е р н е л   (към Елмира)

 

На тебе се харесват тези празни глуми
и аз не мога тук да кажа две-три думи,
защото господство̀ й всичките заглуша,
но пак ще кажа аз и който ще да слуша:
доволна съм, че моят син постъпи умно,
задето е прибрал това лице разумно.
Изпраща го към вас самото провиденье
да ви поправи той от всяко заблужденье,
правете туй, което той го прави,
той само е против разпуснатите нрави,
игри и разговори, балове, визити
все от Духа лукавий всички са открити.
Ти няма там да чуеш речи благочестни,
а само празни думи и песни несвестни,
глупешки клевети, играчки, лудини
и със интриги пълни пресни новини.
А умните човеци в вашите събранья
получават само главоболье и страданья.
И глупости безкрай, бездънни кат море.
Един ми доктор каза, помня го добре,
че той на Вавилонската кула̀ замязва
там всякой бъбри, всякой - без да знай що казва
и почна да разказва всичкото подробно...

 

        (като показва Клеанта..)

 

А! Смейте ли се веч? Това не ви й угодно.
Търсете луди и на тях се смейте.

 

          (към Елмира)

 

Невесто, сбогом! Както щете да живейте,
но няма да пристъпва тука моя крак,
дано се просветите, кат се видим пак.

 

(Като удря плесница на Флипота.)

 

Ти спиш, прозеваш се и лапаш тук врабците,
но чакай, аз ще ти натрия пак ушите,
е хайде марш.

 

 

 

Я в л е н и е   в т о р о

 

 

Клеант, Дорина

 

 

К л е а н т

 

Не ще да ида с тях,
да се не скараме отнове ме е страх;
и тази баба...

 

 

Д о р и н а

 

                   Жално е, че този час
не беше тука, та да чуе вас;
тя би доказала, че не дотам е слаба,
че още рано е да я наричат баба.

 

 

К л е а н т

 

За нищо против нас се в препирня увлича.
А пък Тартюфа, видиш, колко го обича!

 

 

Д о р и н а

 

Да, тъй, но тя е нищо във сравненье с сина.
Да би го видели, ще кажете „загина“.
          И той се считаше уж умен между нас,
и смел, кат служеше на своя княз.
А пък сега е станал боязлив кат дете,
откак е влязъл на Тартюфа във ръцете;
залюбил се е в него, брат го свой нарича,
от всичките домашни него най обича
и тайните си всички нему поверява,
във всикчите дела Тартюф го управлява;
и тъй го милва нежно, щото ще хареса
любовника с таз нежност всякоя метреса.
На масата за него първо място дава,
кат гълта за шестима - той се възхищава;
добрите късове на него ги предлага,
уригне ли се онзи, каже: „Бог помага!“
В полуда е от него; всъде той, че той!
На всичко му се чуди, счита го герой;
делата му нищожни чудеса ги счита,
а думите му кат пророчества почита.
А он, кат знай кого да лъже и играй,
със всички низки средства го мотай,
със лицемерие сума граби му пари
и право присвоил нас всички да кори.
И даже неговий слуга си позволява
по някой път уроци да ни дава,
говори грубости, с очи разсвирепели
разхвърля наште дрехи и дантели,
проклетник, кърпата ми скъса онзи ден,
че я намерил в книгата му „Fleur des Saints“,
вий, каже, грешните сте, вий смесвате нарочно
отрепки дяволски със светост непорочна.

 

 

 

Я в л е н и е   т р е т о

 

 

Елмира, Мариана, Дамис, Клеант, Дорина

 

 

Е л м и р а (на Клеанта)

 

Честити сте, че не дойдохте вие с нас,
да чуйте приказките й до този час.
Видях мъжа си още отдалече,
ще ида горе, той ще стигне вече.

 

 

К л е а н т

 

Аз ще го чакам тука, да се срещне с мен,
че искам да му пожелая добър ден.

 

 

 

Я в л е н и е   ч е т в ъ р т о

 

 

Клеант, Дамис, Дорина

 

 

Д а м и с

 

Кажете за годежа сестрин две-три речи.
Аз подозирам, че Тартюф тук нещо пречи.
И той баща ми кара да е тъй безгрижен,
а вий знайте с туй доколко съм загрижен.
За полза на сестра си и Валера тичам.
Сестрата на Валера, знайте, аз обичам,
и ако може...

 

 

Д о р и н а

 

          Иде.

 

 

 

Я в л е н и е   п е т о

 

 

Оргон, Клеант, Дорина

 

 

О р г о н

 

                    Братко, добър ден.

 

 

К л е а н т

 

Излизах, но те срещнах и съм възхитен,
във селото сега не весели са дните.

 

 

О р г о н

 

Дорино... (на Клеанта) Братко, моля извинете,
аз ще задам тук няколко въпроса,
ще питам за дома какво са, що са.

 

(на Дорина)

 

Е, как преминахте без мене дните?
Благополучно? Здрави ли са всите?

 

 

Д о р и н а

 

Госпожата от треска бе болнава,
до вечерта глава я не остава.

 

 

О р г о н

 

Ами Тартюф?

 

 

Д о р и н а

 

          Тартюф? - Живее си прелестно.
Дебел, червен и с здравие чудесно.

 

 

О р г о н

 

Ох, сиромаха!

 

 

Д о р и н а

 

          Надвечер тя пак трепера
и нямаше охота да вечеря,
дотолкова глаба беле я.

 

 

О р г о н

 

Ами Тартюф?

 

 

Д о р и н а

 

          А той вечеря сам пред нея,
две яребици скромно си изяде,
след туй с бутк овнешки си пак дояде.

 

 

О р г о н

 

Ох, сиромаха!

 

 

Д о р и н а

 

          Цяла нощ изтече,
не мигна тя дор слънцето изпече.
От жар не можеше в леглото да седи
и трябваше при нея силно да се бди.

 

 

О р г о н

 

Ами Тартюф?

 

 

Д о р и н а

 

          Той дълго не дотрая,
трапезата напусна, влезе в свойта стая
и върху мекото легло успокоен
преспа си тихичко до другий ден.

 

 

О р г о н

 

Ох, сиромаха!

 

 

Д о р и н а

 

          Най-подир я убедихме
и тя склони, та малко кръв пустихме,
тогава чак усети облекченье.

 

 

О р г о н

 

Ами Тартюф?

 

 

Д о р и н а

 

О          , той бе смел, не ще съмненье,
против злините като си скрепи душата,
за да възстанови кръвта на госпожата,
до четир литри вино си наля в стомаха,
кат си закусваше.

 

 

О р г о н

 

                    Ох, сиромаха!

 

 

Д о р и н а

 

Сега добре са всички. Бързам при жена ви
да кажа как ви радва, че са здрави.

 

 

 

Я в л е н и е   ш е с т о

 

 

Оргон, Клеант

 

 

К л е а н т

 

Присмива ви се право във очите
и, истина ви казвам, вий се не сърдите,
тя има право тъй да се присмива.
Постъпките ви днес за нищо ги не бива!
Дотолкова ви хванал тоз човек в ръце,
че само той изпълнил вашето сърце.
И след кат го извлякохте от бедността
дошли сте чак дотам...

 

 

О р г о н

 

                    О, братко, личността
на тоз човек не ви е тъй добре позната.

 

 

К л е а н т

 

Не го познавам, тъй да бъде, но от брата
очаквам с личността му да ме запознай.

 

 

О р г о н

 

Ще бъде възхитен тоз, който го узнай
и наслаждението му ще трай до век,
о, той е человек... ах, той такъв е человек...
Веднъж изслушай му проповедта,
нищожен ще ти се покаже веч света.
Прераждаш се от неговия разговор.
Сега аз всичко гледам със спокоен взор
и хладнокръвен съм към близките сърца,
да би умрели майка, брат, жена, деца
и туй би срещнал равнодушно даже.

 

 

К л е а н т

 

Човешки чувства, братко, кой що ще да каже!

 

 

О р г о н

 

Да бихте видели как ний живейм кат братя,
прегърнали го бихте в своите обятья.
Да ходи всякой ден във църквата обича
и тъкмо срещу мен смирено коленича.
Събраньето към него си очи обраща -
и той молби горещи към небето праща.
Въздиша той, гърдите си вълнува
и час по час земята с жар целува.
Кога излизам, той със стъпка ускорена
преварва ме и дава ми вода светена.
От неговий слуга благочестив узнах,
че той живял тук близо и е сиромах.
Направих му подарък: той тъй скромен беше,
че всичките пари да прибере не щеше:
„О, стига - казва, - доста ми са половина,
аз не заслужавам и таквази милостиня.“
Отказах се да ги приема пак назади
и той пред мен на сиромасите ги даде.
Внуши ми бог да ги приема у дома си,
и всичкото кат че напредна оттогази.
Той грижи се за всички у дома си,
и всичкото кат че напредна оттогази.
Той грижи се за всички у дома ми,
обажда тез, които се ласкаят с нея,
повеч от мен я той завижда и милее
и десет пъти повеч е ревнив.
Не знайте вий доколко е благочестив,
във нищо, нищо той не съгрешава,
от най-невинна приказка се възмущава.
Онези дни разкайва се пред мен,
че във молитвата си бил смутен,
ухапан от бълха - в гнева я смазва
и с туй бил съгрешил, ми казва.

 

 

К л е а н т

 

Вий луди ли сте, ил ще полудейте,
серьозно ли приказвате, или се смейте?
Какво вий мислите? Че тоз безсмислен...

 

 

О р г о н

 

О, не бъдете тъй свободомислен!
Грехът е във душата ви намерил место,
но аз предупредявал съм ви често,
че зло постига тез, които в грях нагазват.

 

 

К л е а н т

 

Подобните ви винаги така приказват:
те искат всичките кат тях слепци да бъдат,
и всички мислящи ги кат безбожни съдят.
И щом не уважаваш техните обряди -
неверник си и губиш божите награди.
Но ваште думи в мене не възбуждат страх,
аз зная що говоря, знай бог, че съм прав,
не се поробвам аз на тез светци лукави,
преструват се набожни и със строги нрави,
те считат само тези за благочестиви,
които лицемерят с външности лъжливи,
а с туй ли се достига божие спасенье -
с обрядности лъжливи, в църква с посещенье?
Как! Няма ли за вази никакво различье
меж истинна набожност и между двуличиье?
Еднакво давате им място във сърцето,
вий смесвате наивно маската с лицето,
сравнява приструвката с искренността
и истината чиста с видимостта,
фантазното видение с лицето,
фалшивата със чистата монета?
Създадена е чудно хорската порода!
Не можеш да им видиш чистата природа:
тям разумът им е със граници притесни
и с своите домогванья несвестни
най-чистите неща те често ги хабят
с прекаленост дано да ги възвеличат.

 

 

О р г о н

 

Да, вие сте учен с известност припозната;
всесвестните науки в вас са само слени,
сал вие сте мъдрец, сал вие сте учений,
оракул и Катон на настоящий век -
и няма на света друг умен человек.

 

 

К л е а н т

 

Не казвам аз, че съм от първите учени,
нито че всичките науки в мен са слени.
Но имам толкова познания в главата
да различавам истината от лъжата.
И като аз не виждам нищо по-почтено
от истинното благочестие смирено,
и нищо тъй към почит ме не кара
като светия жар на истинната вяра;
тъй също от душа пък ненавиждам,
тез явни шарлатани, улични светци,
тез светотатци и безочливи лъжци,
които тъпчат смело, дръзновено
това, което е за смъртните свещено;
за свойте интереси те не се боят,
търгуват с вярата си като занаят
и искат да печелят почит, уваженье,
със вдигане очи, с молитвени двеженья,
с горещи уж молитви да ги гледат всите.
Чрез пътя към небето - тичат към парите.
Със блясъка, с молбите гонят интереса
и с свойте проповеди тикат се в двореца.
Пороците прикриват с благочестье,
а пълни с хитрости, със мстителност, с безчестье,
за да губят человека те с изкуства
със божи уж дела прикриват свойте чувства;
и те са по-опасни кат са разгневени,
че вдигат срещу нас оръжия свещени,
и страстите им диви кат се разгоряват,
те против нас със меч свещен въстават.
Таквизи лицемери има в всяко место,
а истина добри не срещаш твърде често.
Но и във наший век пак могат се намери
таквизи, що заслужават да са за примери...
Вий вижте, например, Оронт или Клитандър,
Алцидамас и Полидор, и Периандър.
Тях и до днес почита ги света
и няма в тях двуличье в добродетелта.
И не съглеждаш в тях таз външност превъзносна
и тяхната набожност е човешка, сносна.
Те не следят след другите какво ще правят,
а гледат себе си най-първо да поправят
и те със празнословье се не занимават,
а с своите дела пример добър ни дават
и зло яви ли се - не тъй го ненавиждат,
и склонни са добро и в другите да виждат.
В тях няма робство, ѝнтриги безчет,
с доброто общество живеят си наред,
те против грешника не са в ожесточенье,
не проповядват те наляво и надесно
смирение, спасение небесно.
Това са хора, тях ги уважавам
и за пример на обществото давам.
А вашия Тартюф не е от този клас,
напусто са хвалбите, що ги чух от вас;
и той ви й заблудил със външността.

 

 

О р г о н

 

Ех, братко, свършихте ли разговора?

 

 

К л е а н т

 

Да.

 

 

О р г о н   (като си отива)

 

Е, сбогом.

 

 

К л е а н т

 

    Дума още, имайте търпенье.
Валер да стане зет очаква разрешенье,
очаква думата последня по-напреж.

 

 

О р г о н

 

Да.

 

 

К л е а н т

 

Вий деня сте назначили за годеж.

 

 

О р г о н

 

Да, вярно.

 

 

К л е а н т

 

          Но тогаз защо се продължава?

 

 

О р г о н

 

Не зная.

 

 

К л е а н т

 

    Може друга мисъл ви смущава?

 

 

О р г о н

 

Кой знай!

 

 

К л е а н т

 

              От думата ли ще се отречете?

 

 

О р г о н

 

Не казвам туй.

 

 

К л е а н т

 

                            Но моля ви, кажете,
що пречи тук на вашто обещанье?

 

 

О р г о н

 

Зависи.

 

 

К л е а н т

 

           И за дума толкоз колебанье?
Валер за туй ме прати да ви посетя.

 

 

О р г о н

 

Добре.

 

 

К л е а н т

 

    Тогаз какво да известя?

 

 

О р г о н

 

Каквото щете.

 

 

К л е а н т

 

                    Трябва туй да знай.
Какво вий мислите?

 

 

О р г о н

 

                  Каквото пожелай
сам господ.

 

 

К л е а н т

 

      Моля ви се, говорете свестно:
държите ли към него вашто слово честно?

 

 

О р г о н

 

Прощавай.

 

 

К л е а н т   (сам)

 

                    Не разбирам тез неща!
Да ида при Валера да му съобщя.

 

 

 

 

 

Д Е Й С Т В И Е   В Т О Р О

 

 

Я в л е н и е   п ъ р в о

 

 

 

Оргон, Марианна

 

 

О р г о н

 

Ела тук, Марианно.

 

 

М а р и а н а

 

Ида, тате.

 

 

О р г о н

 

Аз тайно ще говоря, близичко ела ти.

 

 

М а р и а н а   (на Оргона, който гледа в кабинета)

 

Какво там търсите?

 

 

О р г о н

 

                                Да няма тука някой,
не искам да ни чуе разговора всякой.
Сега сме сами. Ази, Мариано,
познавам кроткият ти нрав отрано
и винаги съм те обичал, щерко харна.

 

 

М а р и а н а

 

За тази обич, татко, ви съм благодарна.

 

 

О р г о н

 

Добре, така, но да я заслужаваш,
ти трябва да ме слушаш, да услужваш.

 

 

М а р и а н а

 

О, да, за туй се аз старая без съмненье.

 

 

О р г о н

 

Добре. Е, за Тартюфа на какво си мненье.

 

 

М а р и а н а

 

Кой, аз?

 

 

О р г о н

 

                       Да. Помислѝ за отговора.

 

 

М а р и а н а

 

Каквото пожелайте - туй ще ви говоря.

 

 

 

 

 

 

Я в л е н и е   в т о р о

 

 

 

Оргон, Мариана,

Дорина (която влиза тихо и се изправя зад
Оргона, без да я забележи)

 

 

О р г о н

 

Тъй, умно. Е, кажи със твоя глас спокоен,
че той е человек и умен, и достоен,
че ти е по сърце, че няма никой друг
когото ти да предпочиташ за съпруг.
А?

 

 

М а р и а н а

 

А?

 

 

О р г о н

 

Какво?

 

 

М а р и а н а

 

                            Как?

 

 

О р г о н

 

                                           Що?

 

 

М а р и а н а

 

                                 Дали аз тъй разбрах?

 

 

О р г о н

 

Как?

 

 

М а р и а н а

 

                        За кого вий мислите да кажа,
и кой ми й по сърце, и няма никой друг,
когото аз да предпочитам за съпруг?

 

 

О р г о н

 

Тартюф.

 

 

М а р и а н а

 

       Заклевам се - това не подозрявам,
защо ме карате с лъжа да съгрешавам.

 

 

О р г о н

 

Но аз го искам именно така да стане,
това е мое искрено желанье.

 

 

М а р и а н а

 

Как! Вий желайте, тате?. . .

 

 

О р г о н

 

                                             Казах го напреж,
с Тартюфа да сме род чрез вашия годеж.
Решил съм да ти стане той съпруг.
                        (Като вижда Дорина)
Но забелязвам аз. . . Какво ти трябва тук?
Туй любопитство малко ми се нрави,
да слушаш що говорят, где какво се прави.

 

 

Д о р и н а

 

Не зная откъде излизе този слух,
но уверявам ви, че ази вече чух
за тази сватба - и не ще ни дума,
че се изсмях, като над детска глума.

 

 

О р г о н

 

Що има тук невероятно?

 

 

Д о р и н а

 

                            И от вас
да чуя туй, не ще повярвам.

 

 

О р г о н

 

                                                    О, тогаз,
ще ви направя да се уверите всички.

 

 

Д о р и н а

 

Шегувате се, вий не вярвате самички.

 

 

О р г о н

 

Ще видите, че туй не е шега.

 

 

Д о р и н а

 

Това е празна работа.

 

 

О р г о н

 

                  Не е така.

 

 

Д о р и н а

 

Не вярвайте, баща ви се подзема.

 

 

О р г о н

 

Не, уверявам ви.

 

 

Д о р и н а

 

               Да, аз сега ще взема
на туй да вярвам. . .

 

 

О р г о н

 

                Но не ме сърдете.

 

 

Д о р и н а

 

Добре! Ще вярвам; вий тогаз сте дете;
възможно ли е умен человек
с брада обрасъл, тъй да бъде лек,
да иска тъй несвястно. . .

 

 

О р г о н

 

                                     Замълчите!
Вий почвате съвсем свободно да гълчите,
а аз не съм ви дал до толкоз воля.

 

 

Д о р и н а

 

Не се сърдете, господине, моля.
Но да помисля даже ми е невъзможно
да вземе щерка ви това лице набожно:
той има други длъжности да изпълнява,
към тоз съюз кое ви принуждава?
Най-сетне, просяк зет защо да изберете
при вашто състояние?. . .

 

 

О р г о н

 

                               Мълчете.
Той уважение заслужава в бедността
и тази бедност той изкупва с честността,
сиромашията го вдига до величье,
той сам се от богатството отрича,
защото той не търси земно развлеченье.
А всичко върши за душевното спасенье,
но с мойте средства, щом той зет ни стане,
и бедността му вече ще престане.
А той е от добро произхожденье
и, виждате го, с благородно обръщенье.

 

 

Д о р и н а

 

Да, той го казва. Колко пък прилича
набожник с титли родствени да се окича.
Уж всичко върши за душевното спасенье,
а хвали се със име ис произхожденье.
На человек смирен, благочестив
не му прилича да е тъй себелюбив,
тъй горд!. . . Не ви са думите ми по сърцето,
но настрана родът, да видим пък лицето,
нема̀ ще можете да се решите
с такъв кат него дъщеря си да сгодите?
Не мислите ли вий за тез несъответствья?
Привиждате ли вие всичките последствья?
Рискуват на момата добродетелта,
когато пренебрегнат в нея склонността;
жената честа винаги, за да живей,
зависи от мъжа, с когото се венчей.
Самите мъжие са виновати,
кога ги правят техните жени рогати.
И трудно е жената честна да остая,
кога й дават мъж, когото не желае.
Кой дава щерка си на тоз, кого тя мрази,
самин е крив, кога тя в грехове нагази.
Мислете за подир - недейте я принужда.

 

 

О р г о н

 

От вашите съвети малко имам нужда.

 

 

Д о р и н а

 

Добре би било да ги чуйте тез съвети.

 

 

О р г о н

 

Не чувай, дъще, тя приказва като дете;
аз зная що ти трябва, аз съм ти баща.
И на Валера, истина, те обещах,
но чух, че бил пристрастен картофорин,
и като за безбожник ми се стори:
той никак църквите не посещава.

 

 

Д о р и н а

 

Вий искате кат другите да се явява,
пред всички на очи да пада на колени.

 

 

О р г о н

 

Не се нуждая аз от вашто мненье.
Избрания от мен е человек набожен,
а по-добър имот в света е невъзможен.
Тоз брак ще ви докара всичките доволствья,
ще плавате във щастье, в удоволствья
и ще живейте двама с нежност във сърца
кат гълъби невинни, мили кат деца.
Сръдня и крамоли докрай не ще узнаеш
и той ще прави туй, което ти желаеш.

 

 

Д о р и н а

 

Ще го превърне тя в глупец за смях.

 

 

О р г о н

 

Какви са тия думи?

 

 

Д о р и н а

 

                  Мяза май на тях,
влиянието му над Мариана
не ще докара бъднина желана.

 

 

О р г о н

 

Не ме пресичайте, ума си съберете
и в всеки разговори си носа не врете.

 

 

Д о р и н а

 

За вашето добро говоря, господине.

 

 

О р г о н

 

Мълчете. И без ваште грижи ще се мине.

 

 

Д о р и н а

 

От обич къмто вас. . .

 

 

О р г о н

 

                   За себе я държете.

 

 

Д о р и н а

 

Но ази ви обичам, а̀ко да не щете.

 

 

О р г о н

 

Ах!

 

 

Д о р и н а

 

               Вашта чест ми й скъпа. Туй се не утрайва,
със глупост тоз човек да ви омайва.

 

 

О р г о н

 

Млъкнете най-подир!

 

 

Д о р и н а

 

                                                Да, с тоз глупак
да гледам равнодушно дъщеря ви в брак!

 

 

О р г о н

 

Ще млъкнеш ли, змийо, с твойте гнусни глуми!

 

 

Д о р и н а

 

На на̀божен човек не мязат тия думи.

 

 

О р г о н

 

С тез глупости ти всякого ще разяриш,
отново ти повтарям - да мълчиш.

 

 

Д о р и н а

 

Добре. Ще млъкна, но ще мисля пак за туй.

 

 

О р г о н

 

Мисли кавото щеш, но глас да се не чуй.
            (на дъщеря си)
И не можах да ти говоря. . . Стига. . . Аз
претеглих всичко. . .

 

 

Д о р и н а   (настрана)

 

               Пръсвам се завчас,
ако мълча така.

 

 

О р г о н

 

                                   Не казвам, че изглежда
Тартюф кат хубавец. . .

 

 

Д о р и н а

 

                          Да, муцуна говежда.

 

 

О р г о н

 

Но щом един път го обикнеш ти,
то всички други. . .

 

 

Д о р и н а   (настрана)

 

                      Ще я убеди!

 

Оргон се обръща към Дорина и с кръстосани ръце я гледа в лицето.

 

Да бях на нейно място, ни един не може
без наказанье този брак да ми наложи.
И до венец да дойдат даже с принужденье -
жената и след брака знае отмъщенье.

 

 

О р г о н    (на Дорина)

 

Та ти не щеш да чуеш туй, което казвам?

 

 

Д о р и н а

 

Защо се сърдите? Аз нищо не приказвам.

 

 

О р г о н

 

Кому говорите?

 

 

Д о р и н а

 

На себе си говоря.

 

 

О р г о н   (настрана)

 

Не зная с таз безочлива какво да сторя,
аз ще плесна най-подир ръце.
(Прави движения, за да удари плесница на Дорина, и
след всяка дума, която казва на дъщеря си, обръща се да
гледа Дорина, която стои настрана, без да говори.)

Чуй, Мариано, казвам ти го от сърце. . .
Повярвай, че мъжа. . . когото ти избрах. . .
            (на Дорина)
Е, говори си де!

 

 

Д о р и н а

 

                        Аз всичко си каза̀х.

 

 

О р г о н

 

Е, още думица.

 

 

Д о р и н а

 

                     Не ми се веч хортува.

 

 

О р г о н

 

Е, моля ти се.

 

 

Д о р и н а

 

                  Ах, недейте се шегува. . .

 

 

О р г о н

 

Най-сетне, дъще, трябва да се подчиниш
и, вярвам, моя избор ще го одобриш.

 

 

Д о р и н а   (като отбягва)

 

Аз би подметнала такъв съпруг на глума.

 

 

О р г о н

 

       (като не успява да плесне Дорина)
Ти, дъще, имаш не помощница, а чума,
с която, чудя се, как мога да живея.
Не мога да говоря веч, стопих се с нея;
омръзна ми така безочливо да дрънка.
Ще ида въздух чист да си подишам вънка.

 

 

 

 

 

 

Я в л е н и е   т р е т о

 

 

 

Мариана, Дорина

 

 

Д о р и н а

 

За бога, онемяхте ли, кажете, моля?
И трябва ли аз да взема вашата роля.
Предлагат ви съюз безсмислен - вий търпите;
не казахте ни дума да го отклоните.

 

 

М а р и а н а

 

Против решителен баща какво да сторя?

 

 

Д о р и н а

 

Да бих на ваше място, щях да му говоря.

 

 

М а р и а н а

 

Какво?

 

 

Д о р и н а

 

       Че с заповед не свързват се съпруги,
че вий се жените за вас, а не за други.
Че тъй като за вас се всичко прави,
не нему - вам съпругът трябва да се нрави.
И ако толкова Тартюф го възхищава,
да се венчае с него - кой му запрещава.

 

 

М а р и а н а

 

       Бащите над децата имат пълна власт
и затова не смея да издигна глас.

 

 

Д о р и н а

 

Но ето веч Валер ви е поискал, знайте:
обичате го, или пък не - признайте?

 

 

М а р и а н а

 

За таз любов, Дорино, ти ме оскърбяваш.
Та трябваше ли питане да ми задаваш?
Сто пъти веч пред теб сърцето си откривам,
ти знаеш с таз любов доколко се опивам!

 

 

Д о р и н а

 

Но знам ли аз говорите ли от сърце
и колко й силна любовта към туй лице?

 

 

М а р и а н а

 

Дорино, мъчно ми, като се съмняваш,
когато мойте чувства явно ги познаваш.

 

 

Д о р и н а

 

Тогаз, обичате ли го?

 

 

М а р и а н а

 

                                          О, да, безкрай!

 

 

Д о р и н а

 

И той ви тъй обича, то се знай!

 

 

М а р и а н а

 

Аз вярвам.

 

 

Д о р и н а

 

         И желайте двама неизменно
да се венчайте час по-скоро?

 

 

М а р и а н а

 

                                              Непременно.

 

 

Д о р и н а

 

За този брак какво сте се решили?

 

 

М а р и а н а

 

Със смърт ще свърша, ако някой ме насили.

 

 

Д о р и н а

 

И таз добра. От вас не чаках туй решенье.
Нема̀ в смъртта й едничкото спасенье?
Чудесно средство! Страшно ме раздразват,
когато чуя тъй да ми приказват.

 

 

М а р и а н а

 

О, боже! Ти, Дорино, много се ядуваш!
За чужди болки не желайш да чуваш.

 

 

Д о р и н а

 

Да, не жалея тез, що правят глупости,
при първа спънка веч омекват, както вие.

 

 

М а р и а н а

 

Но що да сторя? Аз съм боязлива.

 

 

Д о р и н а

 

Любов без твърдост във сърце не бива.

 

 

М а р и а н а

 

Но към Валера й твърда любовта ми
и трябва той да ме поиска от баща ми.

 

 

Д о р и н а

 

Но ако е баща ви толкоз заслепен,
че на Тартюф в ноктите е паднал в плен
и иска да ви жени с този лицемер,
то и тогаз виновен ли ще е Валер?

 

 

М а р и а н а

 

Добре. Но само със отказ и със презренье
дали се изменява бащино решенье?
А може да ме нарече той във гнева си
безсрамна щерка, непокорна на баща си?
Нема̀ ти искаш в мнението на света?. . .

 

 

Д о р и н а

 

Не, не, не искам нищо. Знам, че любовта
влече ви към Тартюфа. Грешка аз сторих,
че против този брак се обявих.
Мъжът добър, а аз без основанья
говорих против вашите желанья.
Мосю Тартюф кого не ще обай?
Мосю Тартюф се работата знай,
за да се секне - крак не ще подеме.
И всякоя за чест ще счита да я вземе.
Цял свят го слави и го уважава
и той е благороден, хубост притежава,
с лице червено, тлъст и накървен,
с такъвзи мъж е празник всякой ден.

 

 

М а р и а н а

 

О, боже!

 

 

Д о р и н а

 

              И ще разцъфтите изведнъж,
щом станете жена на този мъж.

 

 

М а р и а н а

 

О, моля, престани, недей ми тъй говори,
кажи що трябва срещу тоз брак да се стори.
Макар и свършено - на всичко съм решена.

 

 

Д о р и н а

 

Не, дъщерята на баща си й подчинена,
па ако ще с маймуна да я жени даже.
О, вие сте честити - всякой ще го каже.
С талига в своя малък град ще ви откара,
там лели и вуйки ще дойдат на камара,
от приказките техни вий ще се омайте.
С доброто общество там ще се запознайте.
И за добре дошли ще идете с визити
на съдията и на кмета при жените.
Те ще ви срещнат с вежлива манера.
На карнавала там са веселби без мера.
Игри и музика от инструменти редки
и представления с марионетки,
и то ако мъжа ви. . .

 

 

М а р и а н а

 

                     Ах, недей ме трави,
съветвай ме що трябва да се прави.

 

 

Д о р и н а

 

Слуга покорна.

 

 

М а р и а н а

 

                     О, Дорино, чуй. . .

 

 

Д о р и н а

 

За ваше наказанье - нека стане туй.

 

 

М а р и а н а

 

О, мила.

 

 

Д о р и н а

 

      Не.

 

 

М а р и а н а

 

                Тогаз ще кажа явно. . .

 

 

Д о р и н а

 

      Тартюф е ваш, ще го узнайте незабавно.

 

 

М а р и а н а

 

Аз с тебе винаги била съм откровена. . .

 

 

Д о р и н а

 

Но ще се отартюфите вий непременно.

 

 

М а р и а н а

 

Е, щом съдбата ми не струва съжаленье,
ти остави ме в туй окайно положенье:
сърцето ми от него ще почерпи средства;
аз зная где се крий церът на мойте бедства.
      (Мариана иска да излезе)

 

 

Д о р и н а

 

Не, не, върнете се. Гневът ми веч угасна
и домиляхте ми, защото сте нещастна.

 

 

М а р и а н а

 

О, ако ме изложат на това мъченье,
повярвай, ще потърся във смъртта спасенье.

 

 

Д о р и н а

 

Не бойте се. По друг път този лицемер
ще го избегнем. . . Ето и Валер.

 

 

 

 

 

 

Я в л е н и е   ч е т в ъ р т о

 

 

 

Валер, Марианна, Дорина

 

 

В а л е р

 

Аз, госпожице, новина узнах тозчас
и вярвам да е радостна за вас.

 

 

М а р и а н а

 

Каква?

 

 

В а л е р

 

      Че се венчавате с Тартюфа.

 

 

М а р и а н а

 

                                          Знам.
Баща ми този план си го съставил сам.

 

 

В а л е р

 

Баща ви?

 

 

М а р и а н а

 

          Да, той изменил веч свойте мненье
и ми изказа новото си намеренье.

 

 

В а л е р

 

Как! Сериозно ли е туй?

 

 

М а р и а н а

 

                          И още как.
Той положително решил за този брак.

 

 

В а л е р

 

А вий съгласни ли сте с плана на баща ви?

 

 

М а р и а н а

 

Не зная.

 

 

В а л е р

 

              Отговора чест ви прави.
Не знайте?

 

 

М а р и а н а

 

                  Не.

 

 

В а л е р

 

                      Как, не?

 

 

М а р и а н а

 

                          Но дайте ми съвети.

 

 

В а л е р

 

Съветвам ви, с Тартюфа се женете.

 

 

М а р и а н а

 

[Вие ме съветвате?]

 

 

[В а л е р]

 

Да.

 

 

М а р и а н а

 

                  Истина ли?

 

 

В а л е р

 

                            Без съмненье,
прекрасен избор, приемете туй решенье.

 

 

М а р и а н а

 

Добре. И с тоз съвет се съгласявам.

 

 

В а л е р

 

И ще го следвате без мъка, уверявам.

 

 

М а р и а н а

 

Тъй както дадохте без мъка тоз съвет.

 

 

В а л е р

 

За да ви угодя, го дадох - не за вред.

 

 

М а р и а н а

 

А вам да угодя, ще го изпълнявам веч.

 

 

Д о р и н а

 

        (като се оттегля на дъното на сцената)
Какво ще стане - ще ги слушам аз далеч.

 

 

В а л е р

 

И туй било любов? Лъжа е онова,
което вий. . .

 

 

М а р и а н а

 

            Не говорете за това.
Вий сами ми казахте ясно да приема,
Тартюфа за съпруг мой да го взема:
и аз ви обявявам, че ще го направя,
защото вий съветвате така да правя.

 

 

В а л е р

 

Не извинявайте се с мойто мненье.
Вий бяхте склонни с бащиното ви решенье
и тоз предлог измислихте отново,
за да ви не корят с отказ от честно слово.

 

 

М а р и а н а

 

На място казано.

 

 

В а л е р

 

                        Разбира се; и в вас
не се й възбуждала любов към мен ни час.

 

 

М а р и а н а

 

Да, позволено ви й да мислите така.

 

 

В а л е р

 

Да, позволено: но в душата си с тъга
ще ви предупредя в подобно предприятье,
мен чака друга обич и обятье.

 

 

М а р и а н а

 

Не се съмнявам аз, че с вашите заслуги. . .

 

 

В а л е р

 

Ах, оставете ласките за други:
доказахте го, че заслуги нямам.
Но аз на любовта на друга се надявам,
пред нейната душа аз всичко ще забравя,
загубеното с нейна помощ ще поправя.

 

 

М а р и а н а

 

Голяма загуба! Ще се разсейте
със новата любов и няма да жалейте.

 

 

В а л е р

 

Да, ще се постарая и ще го направя.
Сърце, което ни отхвърля и забравя,
докосва ни честта и трябва да се борим
да го забравим, или пък да се престорим;
таквози униженье прошка не намира:
да любиш таз, която те презира.

 

 

М а р и а н а

 

Туй чувство й благородно, без съмненье.

 

 

В а л е р

 

Да, да, това е най-похвално поведенье.
А как! Желайте вечно в моите гърди
към вас любов гореща да пламти,
в обятьята на други да ви наблюдавам,
а пък сърцето си на друга да не давам?

 

 

М а р и а н а

 

Напротив, искам туй, което вий желайте,
побързайте, побързайте да се венчайте.

 

 

В а л е р

 

Желайте?

 

 

М а р и а н а

 

            Да.

 

 

В а л е р

 

                 Е, доста униженье.
Ще го изпълня веч за ваше утешенье.

          (Тръгва да си отиде.)

 

 

М а р и а н а

 

Добре.

 

 

В а л е р   (като се връща)

 

        Поне ще помните тогаз,
че тази стъпка правя зарад вас.

 

 

М а р и а н а

 

Да, да.

 

 

В а л е р   (като се връща отново)

 

       И че на вази подражавам
с това решенье.

 

 

М а р и а н а

 

            Тъй, и с туй се съгласявам.

 

 

В а л е р   (на излизане)

 

За моята женитба ще ви съобщат.

 

 

М а р и а н а

 

И по-долре.

 

 

В а л е р   (пак се връща)

 

              При вази съм за сетен път.

 

 

М а р и а н а

 

На добър час.

 

 

В а л е р   (като се обръща на излизане)

 

А?

 

 

М а р и а н а

 

Що?

 

 

В а л е р

 

                    Не ме ли викате?

 

 

М а р и а н а

 

Аз? Вий сънувате.

 

 

В а л е р

 

                         Е, сбогом останете.

 

 

М а р и а н а

 

Със здраве, господине.

 

 

Д о р и н а   (на Мариана)

 

                         Мина вече час
и чувам само глупости от вас.
Реших се препирнята ви да трая,
да видя где ще й излезе края.
Ей, господин Валере!
             (Спира Валера за ръката.)

 

 

В а л е р

 

               (преструва се, че се противи)
                        Е, какво, Дорино?

 

 

Д о р и н а

 

Елате тук.

 

 

В а л е р

 

            Не, не, гневът не ще ми мине;
не ме отвръщайте от туй, що тя желай.

 

 

Д о р и н а

 

Почакайте.

 

 

В а л е р

 

                 Решено, веч душа не трай.

 

 

Д о р и н а

 

Ах!

 

 

М а р и а н а   (настрана)

 

     Той ме не търпи и ненавижда,
да си отида по-добре, да ме не вижда.

 

 

Д о р и н а

 

     (като оставя Валера и тича след Мариана)
Сега пък тя! Къде?

 

 

М а р и а н а

 

                                  Ах, остави.

 

 

Д о р и н а

 

                                              Дойди.

 

 

М а р и а н а

 

Не ща; не можеш веч ме убеди.

 

 

В а л е р   (настрана)

 

Аз виждам - даже кат ме гледа, тя страдае
и по-добре ще бъде тук да се не мая.

 

 

Д о р и н а

 

          (като оставя Мариана и тича след Валера)
Пак! Чудна работа - и нямат срама.
Хвърлете глупостите и елате двама.
       (Улавя за ръцете Валера и Мариана и ги довежда.)

 

 

В а л е р   (на Дорина)

 

Какво желаете?

 

 

М а р и а н а   (на Дорина)

 

                  Какво ще правиш ти?

 

 

Д о р и н а

 

Да ви сдобря; един друг да прости.
                     (на Валера)
Защо се карате, недейте тъй лудува.

 

 

В а л е р

 

Но ти не чуваш ли какво ми тя хортува?

 

 

Д о р и н а   (на Мариана)

 

Таз препирня ума ли ви занесе?

 

 

М а р и а н а

 

А не видя ли ти как той се с мен отнесе?

 

 

Д о р и н а   (на Валера)

 

И двамата глупави. А аз ви умерявам,
тя само вас обича - честна дума давам.
            (на Мариана)
Той тъй люби ви, че не спомнева за друга,
едничко що желае - да му сте съпруга.

 

 

М а р и а н а

 

Защо ми дадохте тогаз такъв съвет?

 

 

В а л е р

 

Защо ме питахте вий за такъв предмет?

 

 

Д о р и н а

 

Вий луди сте и двама. Дайте си ръцете.
            (на Валера)
Де, вий.

 

 

В а л е р

 

         (като си подава ръката на Дорина)
Защо е туй?

 

 

Д о р и н а   (на Мариана)

 

                  И вий ще я дадете.

 

 

М а р и а н а

 

            (като дава също ръката си)
Какво е туй?

 

 

Д о р и н а

 

                  О, боже, още ли се майте.
Вий сами вашата любов не знайте.
(Валер и Мариана стоят известно време уловени
за ръцете, без да се гледат.)

 

 

В а л е р

 

         (като се обръща към Мариана)
Защо се мъчите така - вам туй не мяза,
е, погледнете ме сега бар без омраза.
      (Мариана се обръща към Валера с усмивка)

 

 

Д о р и н а

 

Но всички влюбени кат че са с мозък болен.

 

 

В а л е р   (на Мариана)

 

Е, право нямах ли да бъда недоволен?
Вий колко зле постъпихте със мен,
със колко неприятности бях награден?

 

 

М а р и а н а

 

Но кой е тъй неблагодарен като вас?

 

 

Д о р и н а

 

Вий оставете спора си за други час.
А пък сега да си помислим пак
с кой начин да отхвърлим тоз омразен брак.

 

 

М а р и а н а

 

Съветвай ме какво сега да правя
от тоз противен брак да се избавя.

 

 

Д о р и н а

 

Със всички средства трябва да се борим:
         (на Мариана)
баща ви се противи,
           (на Валера)
ний ще го съборим.
         (на Мариана)
Но най-добре ще бъде зарад вас,
догде настъпи по-благоприятен час,
да се показвате с баща си уж съгласни,
тогаз, и в случай на минути по-опасни,
вий лесно ще отлагате денят на брака:
тук главното е времето да се протака,
по някой път ще се преправяте на болна,
догде ви изцерят - печелите доволно.
Ил уж предчувствия ви безпокоят
и страшни сънища се във ума ви роят,
или се счупи вашето огледало,
ил виждате мъртвец, ил блато потъмняло.
Но най-подир, догде не сте се съгласили,
не могат ви венча; не става брак с насилье.
Но за да се успее, ви съветвам са̀ма -
пазете се да ви не виждат двама.
           (на Валера)
Излезте веч; молете вашите другари
да ви помагат, кой с каквото свари,
а ний от брата й ще търсиме облага,
и майка й тъй също ще помага.
Прощавайте.

 

 

В а л е р   (на Мариана)

 

                      Каквито средства силни
и да приложим в действье ний - са все безсилни
пред вашата любов, надеждата е в вас.

 

 

М а р и а н а   (на Валера)

 

За воля бащина не отговарям аз,
но никога не ща да бъда друга:
или Валерова, ил ничия съпруга.

 

 

В а л е р

 

О, колко съм честит! И смелост ми предава. . .

 

 

Д о р и н а

 

За тези влюбени насита не остава.
Излезнете си. . .

 

 

В а л е р   (като се връща)

 

                      Но. . .

 

 

Д о р и н а

 

                             Стига веч! Ни хората̀.
Вий беж оттук, а вий - от другите врата.
(Дорина ги тласка и ги принуждава да се разделят.)

 

 

 

 

 

Д Е Й С Т В И Е   Т Р Е Т О

 

 

Я в л е н и е   п ъ р в о

 

 

 

Дамис, Дорина

 

 

Д а м и с

 

Небесний нека гръм да свърши мойте дни,
подлец да ме счетат от всичките страни,
ако ли аз от почитанье или страх
не свърша туй докрай, което обещах.

 

 

Д о р и н а

 

За бога, усмирете вашто раздражение:
баща ви прави си предположенье.
Не се изпълня всичко, що се предполага,
от мисл до действие не лесно се пресяга.

 

 

Д а м и с

 

На тоз подлец аз плана ще му пресека.
Две думи само на ухо да му река.

 

 

Д о р и н а

 

По-тихо, моля! С него, както и с баща ви,
вий оставете майка ви да се разправи.
Тя над Тартюфа е добила доста власт,
готов е да й угоди той всеки час,
и щом любовни сцени с нея той захване,
тогаз, добър е господ, всичкото ще стане;
затуй ще го повика, ще го позомай,
какво той мисли зарад брака ще узнай
и ако види тя, че храни той надежда,
ще почне уж с участие да му изрежда
какви злини ще изтекат от този брак.
Аз ходих да го викам в стаята му пак,
слугата му каза̀, че моли се в тоз час,
наскоро щял да слезе да се срещне с нас.
Аз ще пачакам тук, а вие си идете.

 

 

Д а м и с

 

При този разговор и мене оставете.

 

 

Д о р и н а

 

Не може. Трябва да останат сами.

 

 

Д а м и с

 

Ни дума няма да излезе из уста ми.

 

 

Д о р и н а

 

Шегувате се: при вашто отношенье
ще повредите всичко, без съмненье.
Излезте си. . .

 

 

Д а м и с

 

            Не, не, аз искам да ги видя;
и ще се въздържа и няма да обидя. . .

 

 

Д о р и н а

 

Ах, вие ме сърдите!. . . Ще дойде да ви види. . .
Излезте по-скоро. . . чувайте го - иде!

 

            Дамис отива в един кабинет в дъното на сцената.

 

 

 

 

Я в л е н и е   в т о р о

 

 

 

Т а р т ю ф

 

(Говори високо на слугата си, който е зад сцената,
         щом забелязва Дорина)

 

Ти книгата и ризницата скрий, Лоране,
моли се. Господ от лукавий да те брани.
Кажи - ако ли дойдат да ме търсят хора,
че днес раздавам милост във затвора.

 

 

Д о р и н а   (настрана)

 

Какви хвалби омразни и какво двуличье!

 

 

Т а р т ю ф

 

Какво желаете?

 

 

Д о р и н а

 

                           Да кажа. . .

 

 

Т а р т ю ф

 

                                 От приличье,
вземете първо тази кърпа, о, за бога!. . .

 

 

Д о р и н а

 

Какво?

 

 

Т а р т ю ф

 

     Покрийте си гърдите - аз не мога
да гледам тез неща. . . смущават ми душата
и грешни мисли ми пораждат във главата.

 

 

Д о р и н а

 

Вий много се поддавате на изкушенье,
плътта на ваште чувства прави л`впечатленье?
И чудна работа! Отгде такъв разгар;
признавам ви се - аз не сещам толкоз жар,
да сте и голи от главата до петите -
то с вашто тяло няма да ме съблазните.

 

 

Т а р т ю ф

 

Недейте в думите си скромността забравя,
а то ще ме принудите да ви оставя.

 

 

Д о р и н а

 

Не, стойте вий, а аз ще си отида;
но госпожа̀та каза, щом ви вида,
че тя ще слезе тука, да ви съобща,
че има да ви пита някои неща.

 

 

Т а р т ю ф

 

С голямо удоволствие!

 

 

Д о р и н а   (настрана)

 

                    Как сега омекна!
Излиза вряно туй, което аз си рекна.

 

 

Т а р т ю ф

 

А скоро ли ще дойде?

 

 

Д о р и н а

 

                    Чакам я тоз час.
Ей иде. Останете си сами тогаз.

 

 

 

 

Я в л е н и е   т р е т о

 

 

 

Елмира, Тартюф

 

 

Т а р т ю ф

 

Всевишния с небесен свет да ви огрей,
и в тял, и в душа ви здраве да пролей,
да продължи живота ви аз моля,
покорен раб на неговата воля.

 

 

Е л м и р а

 

Благодаря за туй желанье благородно.
Седнете, моля, да говорим по-удобно.

 

 

Т а р т ю ф   (сяда)

 

Е, как сте с болестта - мина̀ ли вече?

 

 

Е л м и р а

 

Добре съм; треската ми се пресече.

 

 

Т а р т ю ф

 

С молитвите си, да повярвам аз не мога,
че съм измолил здравие за вас от бога,
но винаги, в молбите си сърдечни,
за здравето ви съм молил бога вечний.

 

 

Е л м и р а

 

Вий много сте се безпокоили за мен.

 

 

Т а р т ю ф

 

Но вашто здраве е за мен предмет безцен.
За вашето би жертвувал и мойто здраве.

 

 

Е л м и р а

 

Таз милост християнска чест ви прави.
Обязана съм ви за всички добрини.

 

 

Т а р т ю ф

 

С достойнствата ви какво ще се сравни!

 

 

Е л м и р а

 

Желая тайно да ви кажа две-три речи.
Сами сме тука, никой няма да ни пречи.

 

 

Т а р т ю ф

 

Дано, дано не ни побъркат в този час,
о, колко ми е драго да сме двама с вас;
за миг такъв съм молил благия творец
и случая чудесен дойде наконец.

 

 

Е л м и р а

 

Желала бих при днешните ни разговори
сърцето ви пред мен да се отвори.

 

Дамис, без да се показва, полуотваря вратата на
кабинета, в който бе влязъл, за да чува разговора.

 

 

Т а р т ю ф

 

Това й и моето желание едничко,
да ви открия ясно във душа си всичко
и да ви уверя, че глъчката и шума,
що вдигах аз, задето гости сума
за ваште прелести се в до̀ма ви привличат -
че от омраза те не произтичат,
а всичко ставаше от мойто увлеченье
и от усърдие. . .

 

 

Е л м и р а

 

                     За моето спасенье. . .

 

 

Т а р т ю ф

(улавя Елмира за ръката и стисва пръстите)
О, да, госпожо, толкоз съм увлечен. . .

 

 

Е л м и р а

 

Ох, стискате ми пръста.

 

 

Т а р т ю ф

 

            Туй е знак сърдечен,
а не че искам зло да сторя вам,
по-скоро аз. . .
     (туря си ръката на коляното на Елмира)

 

 

Е л м и р а

 

Ръката ви що търси там?

 

 

Т а р т ю ф

 

Аз пипам дрехата: материята й мека.

 

 

Е л м и р а

 

Ах, оставете, гъдел ме й. . . полека. . .
        (Елмира отдръпва стола си, Тартюф се
приближава до нея.)

 

 

Т а р т ю ф

 

     (като глади шала на Елмира)
О, боже! Колко тез изделья са прелестни!
Сега изработват материи чудесни:
за пръв път виждам аз таквиз неща.

 

 

Е л м и р а

 

Да, да. Но слушайте какво ще съобща:
аз чух, че моя мъж си думата презрял
и свойта дъщеря на вас я обещал.
Е, вярно ли е туй?

 

 

Т а р т ю ф

 

               Да, той ми каза нещо,
но знайте, че това, що жажда аз горещо,
във други хубости чудесни го намирам,
към тях се само аз стремя. . .

 

 

Е л м и р а

 

                              Разбирам,
към земните неща вас нищо не влече.

 

 

Т а р т ю ф

 

Да, но и в моето сърце все кръв тече.

 

 

Е л м и р а

 

Но мисля аз, че сал небото ще обича
сърцето ви, а земното ви не привлича.

 

 

Т а р т ю ф

 

Но обичта, коя ни свързва с небесата,
не задушава любовта ни във сърцата
и чувството ни може да се възхищава
от хубостите земни, що ги бог създава.
На други вам подобни той е хубост дал,
но в вас е чудеса от хубости събрал,
на вашето лице таз красота блести,
очите ми се впиват и сърце трепти.
И щом погледна вас, божествено творенье,
аз виждам в тез черти самото провиденье,
любов гореща пълни моето сърце,
пред тоз портрет на божьето лице:
съмнявах се, че туй влеченье омайно
изпраща ми духът лукавий тайно,
и мислих да избягвам вече среща с вази,
спасението ми душевно да се спази;
но най-подир узнах, о, хубост най-обична,
че тази страст не е дотолкоз неприлична,
че с мойта срамежливост туй се оправдава
и воля тя на моето сърце не дава.
Признавам, че ще сторя твърде дръзко нещо
да ви предложа дар от туй сърце горещо -
зависи всичко от сърцето ви прекрасно,
а не от моето усилие напрасно.
От вас надежда и покой ще чакам.
От вас блаженство или мъки ще дочакам.
Зависи от решението ви сърдечно -
честит ли да съм аз, или нещастен вечно.

 

 

Е л м и р а

 

Да, кавалерско беше вашто обясненье,
но, право да ви кажа, е за удивленье;
не трябва вий да се вълнувате тъй много,
а да обмисляте постъпките си строго.
Вас за човек набожен ви познават. . .

 

 

Т а р т ю ф

 

Но и в набожника се чувства съхраняват.
Що види някой лика ви небесен,
плени му се сърце, обръща се в несвесен.
На мойте думи вий се чудите и майте,
но ангел аз не съм, госпожо, вие знайте;
и не осъждайте вий моето признанье,
вината й в хубостта ви, божие създанье.
Щом вашето неземно зърна аз лице,
в миг ставам пленник ваш с душа и със сърце.
Божествений ви поглед веч ме победи,
разби упорството на моите гърди:
забравих аз и пост, молитви и сълзи,
о, вашта красота душа ми порази.
С очи, с въздишки дал съм туй да разберете,
сега да се изкажа с думи позволете.
Смилете се и погледнете нежно
на ваший раб страданието безнадежно;
и ако вий желайте мойто утешенье,
към мен, нищожния, сторете снизхожденье
и аз, повярвайте, о, дивна красота! -
ще ви боготворя пред всичко на света.
Честта ви с мене няма да страдай,
стеснение и страх не ще ви обладай.
Мъжете и жените в обществата сяйни
раздрънкват си делата и не пазят тайни;
успеят негде и с хвалби се превъзнасят,
сполучат ли - навсякъде мълва разнасят
езикът им нескромен винаги й готов
олтара да мърси за святата любов.
А ний, набожните, сме скромни хора
и тайната у нас се пази кат в затвора.
Та ний, за да запазим честното си име,
принудени сме строго тайна да държиме;
у нас ще найдат сал любов без разглашенье,
без страх и без опасност чисто наслажденье.

 

 

Е л м и р а

 

Изслушах цялата ви реч красноречива,
която вашата душа пред мен открива.
Не ви ли й страх това любовно обясненье
да го разкажа на мъжът си без стесненье
и тоз постъпък - той ако узнай,
навярно дружбата ви нява веч да трай?

 

 

Т а р т ю ф

 

Но ази съм уверен вав вашта милостивост,
вий ще простите моята непредпазливост;
човешка слабост - вий ме извините,
ако сте оскърбени - моля ви, простете.
Но щом погледнете на своето лице,
ще го признайте сами от сърце,
че най-подир и аз не съм слепец,
и аз съм человек със тяло, наконец.

 

 

Е л м и р а

 

На мое място друга щеше да ви каже. . .
Но мойто въздържанье тук ще се покаже:
аз от мъжът си всичкото ще скрия,
но за възнагражденье искам, щото вие
сами да действувате пред мъжа ми,
за брака на Валера с дъщеря ми.
Тя нему е отдавна обещана,
а вий да се откажете от Мариана
и. . .

 

 

 

 

Я в л е н и е   ч е т в ъ р т о

 

 

 

Елмира, Дамис, Тартюф

 

 

Д а м и с

 

(като излиза от кабинета, гдето бе се скрил)
Не, ще го разправя аз пред всички хора,
бях в тази стая - чух ви разговора;
сам бог кат че ме введе тука в кабинета,
да смажа гордостта на таз душа проклета,
да си отворя път за отмъщенье
на този лицемер, достоен за презренье.
Баща ми нека знай, че тоз подлец
разбойник е - под було на светец.

 

 

Е л м и р а

 

Не, не, Дамис; доволно е и този страх,
той ще заслужи прошката, що обещах,
и моля те, недей ме отклонява,
не съм от тез, що вдигат шум и врява,
жената с глупости таквизи се шегува,
не трябва с тях мъжа си да вълнува.

 

 

Д а м и с

 

Постъпвайте съгласно с вашето решенье,
аз имам други план и друго намеренье,
ще бъде смешно человек да го жалей.
Не! Стига веч безочливо да ми се смей
и над гнева ми справедлив да тържествува,
и стига вече в къщата ни да беснува,
не трябва веч баща ми да е в заблужденье.
Не трябва тоз да трави нашто наслажденье,
а трябва подлостта да се открий сега,
сам бог ми дава средствата в ръка.
Благодаря за туй светото провиденье.
Тоз миг да пренебрегнеш - правиш престъпленье.
Назад да ти бог отнеме ще заслужиш.

 

 

Е л м и р а

 

Дамисе. . .

 

 

Д а м и с

 

                    Не, не мога инак да постъпя.
Доволен съм безкрайно - няма да отстъпя,
напусто се старайте да ме убедите,
от отмъщенье няма да ме отклоните.
И тъй, аз ще разкажа всичко на баща си,
и ще задоволя с това гнева си.

 

 

 

 

Я в л е н и е   п е т о

 

 

 

Оргон, Елмира, Дамис, Тартюф

 

 

Д а м и с   (към Оргона)

 

Ще ви разкажа неприятна новина,
печален случай, който преди миг стана̀:
тоз господин ценил е ваште ласки,
заплащал ви добре за нежните обнаски.
Доколко ви й обичал - туй се веч вести,
целта му е била да ви обезчести.
Аз тук го хванах, че признанье прави
в любов престъпна, гнусна пред жена ви.
Но тя като добра, при туй и предпазлива,
желаеше това на вас да не открива;
но аз не одобрих - не мога да търпя,
да ви не кажа - значи да ви оскърбя.

 

 

Е л м и р а

 

Да, но с таквизи приключенья празни
не струва никога съпруга да се дразни;
и с безполезен шум честта се не запазва,
кога човек не знае как да се предпазва,
и ти, Дамисе, ако ме почиташ,
не трябваше с доноса да се вплиташ.

 

 

 

 

Я в л е н и е   ш е с т о

 

 

 

Оргон, Дамис, Тартюф

 

 

О р г о н

 

О, боже, туй дали е вероятно!

 

 

Т а р т ю ф

 

Да, брате, аз съм грешен невъзвратно,
злодей, виновник пълен с зло, с разврат,
най-първия разбойник в този свят,
живота ми е пълен с гнусотии,
с цял ред от престъпления и проклетии,
за наказание самото провиденье
убива ме с туй дирно приключенье;
с позор да ме обсипят - аз мълча,
не защитавам се, не смея да гълча.
Те казват право, вий гневът си не пазете
и кат престъпник ме на пътя изхвърлете.
С каквото и да ми отвърнете презренье,
заслужавам туй, и още даже униженье.

 

 

О р г о н   (на сина си)

 

Нещастник! С тез лъжи как имаш ти сърце
да черниш добродетелта на туй лице!

 

 

Д а м и с

 

Как! Вие още вярвате на тоз подлец,
кат се преструва!. . .

 

 

О р г о н

 

                  Замълчи! Проклет лъжец!

 

 

Т а р т ю ф

 

Ах, нека си говори; вий го не вините,
а по-добре - повярвайте му новините.
Защо залягате за мен след този факт?
Вий знайте ли доколко аз съм виноват?
Вий имате доверие във външността ми,
защо по външност съдите за личността ми?
Не, вий се лъжете от туй, що е наглед;
а всъщност аз съм - както каза той - проклет.
Света почита ме за человек почтен,
но аз заслужавам, истина, да съм презрен.
        (като се обръща към Дамиса)
Да, сине мой, хулете ме, че съм подлец,
развратен скот, разбойник и крадец,
отрупвайте ме с имена и по-ужасни,
заслужавам; оправданьята ми са напрасни.
Ще слушам на колени всички оскърбленья,
и всичкия позор за мойте престъпленья.

 

 

О р г о н   (на Тартюфа)

 

О, брате, стига.
                (на сина си)
                            Нямаш ли, нещастник, срама.

 

 

Д а м и с

 

Как! Вие се поддавате на таз измама. . .

 

 

О р г о н

 

Мълчи! (като повдига Тартюфа)
         Станете, брате - аз се възмущавам!
Безчестник!

 

 

Д а м и с

 

             Може. . .

 

 

О р г о н

 

                  Замлъкни!

 

 

Д а м и с

 

                           О, полудявам. . .

 

 

О р г о н

 

Мълчи или ще смажа тез уста омразни.

 

 

Т а р т ю ф

 

О, брате мой, недейте се, за бога, дразни!
По-скоро претърпял би страшно наказанье,
отколкото за мен да сети той страданье.

 

 

О р г о н   (на сина си)

 

Неблагодарник!

 

 

Т а р т ю ф

 

                Оставете го на воля,
готов съм на колени да ви моля. . .

 

 

О р г о н

 

        (коленичи и целува Тартюфа) О, смейте ли се!

 

        (на сина си)
      Звяр, виж колко той е благ!

 

 

Д а м и с

 

      Е, сетне. . .

 

 

О р г о н

 

              Ти млъкни!

 

 

Д а м и с

 

                              Как! Аз. . .

 

 

О р г о н

 

                                          Мълчи, дивак.
Аз зная откъде интригите излазят,
жена, деца, слуги - защо ги всички мразят,
употребяват средства срамни, безобразни,
за да пропъдят сал набожника нещастний;
но нека те се мъчат - всичко й без сполука
и аз нарочно пак ще го загнездя тука;
аз час по-скоро ще му дам и дъщеря си,
тогаз ще усмирят те гордостта си.

 

 

Д а м и с

 

Насила ли вий ще му я дадете?

 

 

О р г о н

 

Да, още тази вечер - да се изядете!
Аз вам ще ви покажа - ще се смайте,
и кой е господаря тук, ще познайте.
Сега вземи си думите пред мене
и прошка му поискай на колени.

 

 

Д а м и с

 

Кой? Аз! На тоз злодеец, който със измами. . .

 

 

О р г о н

 

Ти още клеветиш!. . . Не чуйш ли заповедта ми!
              (на Тартюфа)
Бастоня ми; бастон!. . . Недейте ме запира.
              (на сина си)
Навън! Духът ти тук да се не спира
и да не стъпят тука твоите крака.

 

 

Д а м и с

 

Да, ще изляза аз, но. . .

 

 

О р г о н

 

                        Вън! Навън, сега!
И знай, че от наследство си лишен.
Проклевам те завинаги. . . Бъди презрен!

 

 

 

 

Я в л е н и е   с е д м о

 

 

 

Оргон, Тартюф

 

 

О р г о н

 

Връх този свят човек се сипят оскръбленья!

 

 

Т а р т ю ф

 

Прости му, боже, неговите прегрешенья!
                (на Оргона)
О, мъчно ми е, брате, тъй като говорят
и се пред вас стараят да ме опозорят.

 

 

О р г о н

 

Уви!

 

 

Т а р т ю ф

 

         В неблагодарнсот мен да обвиняват!
Сърцето и душата с туй ми нараняват. . .
О, боже, ужас. . . Бий сърцето ми, не спира,
не мога да говоря, ох, ще се умира. . .

 

 

О р г о н

 

(затичва се със сълзи до вратата, от която
      бе изпъдил сина си)

Проклетник! Кая се, че се над теб смилих
и че на мястото не те убих.
      (на Тартюфа)
Но успокойте се, не се сърдете вече.

 

 

Т а р т ю ф

 

Добре, да прекратим тез неприятни речи.
От мен са недоволни всичките у вас
и трябва да напусна до̀ма ви тозчас.

 

 

О р г о н

 

Шегувате ли се?

 

 

Т а р т ю ф

 

                           Не, мен ме мразят,
пред вас набожността ми искат да погазят.

 

 

О р г о н

 

Е, та какво? Придавам ли им аз значенье?

 

 

Т а р т ю ф

 

Но те ще продължават, без съмненье;
и тез доноси, що направи ваший син,
ще дойде час да ги повярвате самин.

 

 

О р г о н

 

Не, брате, никога.

 

 

Т а р т ю ф

 

               Ах, брате мой, жената
ще завладее лесно на мъжа душата.

 

 

О р г о н

 

Не, не.

 

 

Т а р т ю ф

 

        Пуснете ме да си отида аз
и всичките нападки ще се спрат тогаз.

 

 

О р г о н

 

Не, тука ще живейте - инак аз умирам.

 

 

Т а р т ю ф

 

Добре, за вашето спасенье се спирам, но ако вий. . .

 

 

О р г о н

 

Ах, моля!

 

 

Т а р т ю ф

 

                                      Стига, аз отстъпвам,
ще зная занапред как трябва да постъпвам.
Честта е деликатна и не ще съмненье,
че да предупредя и шум, и подозренье,
аз трябва да избягвам среща със жена ви. . .

 

 

О р г о н

 

Не, на инат таз среща често да се прави.
И нека целий дом да си беснее,
аз искам да ви виждам всякой час със нея.
Това е малко: за да ги съсипя всички,
наследник ще направя вас едничкий
и всичко туй формално ще направя,
и всичките имоти в дар ще ви оставя.
Добрия ми другар, когото зет наричам,
повеч от син, роднини и жена обичам.
Приемате ли туй, което аз ви моля?

 

 

Т а р т ю ф

 

        Да се изпълни в всичко божията воля!

 

 

О р г о н

 

        Ох, сиромаха! Хайде да напишем запис;
        и нека всички пръсне злоба, яд и завист!

 

        Предлагат един другиму да излезе пръв из вратата;
                най-сетне Тартюф отстъпва и излиза пръв.

 

 

 

 

 

Д Е Й С Т В И Е   Ч Е Т В Ъ Р Т О

 

 

Я в л е н и е   п ъ р в о

 

 

 

Клеант, Тартюф

 

 

К л е а н т

 

Повярвайте - говорят всичките за туй
и обвиненье само против вас се чуй;
добре, че ви намерих тук в уединенье,
за да ви съобща какво е мойте мненье.
Това, що се говори - настрана оставям,
от други край въпроса аз залавям;
да предположим, че Дамис постъпил криво,
че всичко е лъжа, което той открива:
но християнина е длъжен да прощава,
а не да се гневи и не да отмъщава.
Ще траете ли вие, според ваший спор,
да се прогони син от бащиния двор?
Повтарям - против вас са всички настроени,
и малко, и голямо - страшно възмутени;
и ако вярвате, то вий ще се смирите
и вече ще престанете да мстите.
За бога успокойте си гневът
и примирете пак бащата със синът.

 

 

Т а р т ю ф

 

О, колкото за мен, аз от сърце желая:
омраза къмто него никак не питая;
прощавам му и всичко ще забравя,
готов съм всякаква услуга да направя;
но туй ще бъде против волята на бога,
синът да дойде - аз да бъда тук не мога;
след неговата клевета ужасна
съвместно да живеем е мечта напрасна,
и бог знай хората какво ще да рекат!
Политика коварна ще го нарекат,
ще кажат, че кат сещам своята вина,
с таз хитра милост искам да се извиня,
че се боя и го затуй лаская,
за мен да не говори се старая.

 

 

К л е а н т

 

Тез извинения не са скроени вещо
и ваште доводи не чинат много нещо.
Защо се за небото грижите напрасно,
бог може да накаже грешния всечасно
и нему оставете да си отмъщава,
от вас се иска всякому да се прощава.
Не трябва хорската мълва да ви тревожи,
кога постъпвате по правилата божи.
Как! Мигар мнението хорско тъй е драго,
та ще се отречете и от дело благо!
Ний да живеем, както господ повелява,
и нека другото умът ни не смущава.

 

 

Т а р т ю ф

 

Аз казах, че го от сърце прощавам
и с туй небесните закони изпълнявам;
но след скандала невъзможно стана -
сам бог го запрещава да живеем двама.

 

 

К л е а н т

 

А бог ли заповядва да се постарайте
капризния баща така да го омайте
и в дар да вземете богатствата му цели -
така предписва святото небе ли?

 

 

Т а р т ю ф

 

Тоз, който ме познава, няма да помисли,
че аз питая користолюбиви мисли.
Към земните богатства аз не лакомея,
от бляскът им лъжлив око ми не слепее
и ако се реших да взема от бащата,
кога ми доброволно подари нещата,
направи го, да кажа правото, от страх
да го не разделят тоз имот кат прах;
те, щом си разделят наследството богато,
за грешни работи ще хвърлят всичко злато,
а аз ще правя, грешен, с злато и сребро
за слава божия на ближния добро.

 

 

К л е а н т

 

Ех, господине, оставете този страх
за оногова, който е наследник прав,
вас няма никой да ви безпокой,
ако не знае да владей имота той.
И нека него да корят за разточенье,
отколкото да хулят вас за похищенье,
аз мислех, съвестта ви че ще ви подскаже
да не допущате, да ви предлагат даже.
Защото в име божье бог не ще позволи
законния наследник тъй да се оголи.
И ако истина небото ви ориса
с препятствье да живейте заедно с Дамиса,
то по-добре не е ли, кат човек почтен,
да бъдете сами оттук отдалечен,
а не да трайте - против божите закони,
бащата от домът сина си да изгони.
Говорите за добродушье, господине. . .

 

 

Т а р т ю ф

 

Веч три часа и половина ще замине,
а мен там чака работа благочестива,
вий извинете, трябва веч да се отива.

 

 

К л е а н т   (сам)

 

Ах!

 

 

 

 

 

 

Я в л е н и е   в т о р о

 

 

 

Елмира, Мариана, Клеант, Дорина

 

 

Д о р и н а   (на Клеанта)

 

             Моля ви и вий елате, помогнете,
тя тъй страдай ужасно - погледнете;
годежа, що баща й го крои за днес,
отчайва я и хвърля я в несвест.
Той иде. Да употребиме вси усилья,
да развалиме плана с хитрост ил с насилья,
тоз план нещастен, който ни смущава.

 

 

 

 

 

 

Я в л е н и е   т р е т о

 

 

 

Оргон, Елмира, Мариана, Клеант, Дорина

 

 

О р г о н

 

А! Всинца сте събрани - туй ме възхищава.
                    (на Мариана)
За тоз контракт от смях не ще ви сдържа,
ти, вярвам, че се сещаш веч какво съдържа.

 

 

М а р и а н а

 

                  (коленичи пред Оргона)
О, татко, в името на господа всеблагий,
и в име на онез, които ви са драги,
смекчете къмто мен правата и властта си,
не ме правете, ако съм ви мила,
на бога да роптая, дет съм се родила;
и тоз живот, уви! - когото сте ми дали,
не го пълнете, татко, с мъки и печали
и ако вий сте против туй лице,
което аз обичам с всичкото сърце,
поне не давайте ме на такъв човек,
когото ще го мразя целия си век,
не ползувайте се с властта си чак до края
или. . . о, татко, аз ще се отчая. . .

 

 

О р г о н

 

                        (като се усеща трогнат)
Сърце, не се смекчавай с чувства нежни.

 

 

М а р и а н а

 

Вий дръжте отношенията си напрежни
и дайте му имуществото свойто,
не стигне ли - придайте му и мойто,
на всичкото ще бъда от сърце съгласна,
но само личността ми да е непричастна
и позволете ми да ида в монастиря
и там утеха на скръбта си да подиря.

 

 

О р г о н

 

Ах! Ето ги калугерки момите,
щом любовта им се не нрави на бащите.
Дигни се. Колкото сърцето ти го мрази,
към него повеч почет сетне ще да спази;
ще умъртвиш ти нервите си с този брак.
И посторай се да ме не разсърдваш пак.

 

 

Д о р и н а

 

Но как. . .

 

 

О р г о н

 

                  Мълчи. Ти с свойте - с мен недей хортува,
не позволявам и гласа ти да се чува.

 

 

К л е а н т

 

Но позволете аз поне съвет да дам. . .

 

 

О р г о н

 

Съветите ви са прекрасни, аз ги знам,
и твърде уважавам умните съвети,
но засега от тях ме избавете.

 

 

Е л м и р а   (на Оргона)

 

Като те гледам в туй ужасно заслепенье,
в мен не възбуждаш друго - само съжаленье.
Таз слепота дотам те веч докарва,
че факт ти съобщихме - ти го не повярва.

 

 

О р г о н

 

Да, тъй е то, да си не вярвам на очите!
Кат искаш на сина ми да смекчиш лъжите,
то ти го защитаваш най-подир дотам,
догде той не обсипа сиромаха с срам;
ти бе спокойна и затуй не вярвам аз.
О, инак ти се би вълнувала тогаз.

 

 

Е л м и р а

 

Нема̀ на всякой луд любовното му щенье
ще прави във сърцето ни смущенье?
И срещу всички глупави любовни речи
е нужно да бесней человек и да злоречи?
С подобни предложенья аз се подигравам
и считам неуместно да се възмущавам.
Аз предпочитам с мир да се покажем мъдри,
а не да подражавам тези целомъдри,
които с нокти, с зъби за честта боравят
и за нищожна реч човека разкървяват;
да ме опази бог от тази скромност бясна,
аз искам добродетел, но да бъде свястна.
Аз мисля - хладината мирна на лицето
не е по-малко силна да разбий сърцето.

 

 

О р г о н

 

Аз зная всичко; мненьето си не менявам.

 

 

Е л м и р а

 

Аз пък на слабостта ти пък се удивлявам;
но що ще отговориш, ако ти докажа
и таз любовна сцена я пред теб покажа.

 

 

О р г о н

 

Кой, ти ли?

 

 

Е л м и р а

 

                  Да.

 

 

О р г о н

 

                        Не вярвам.

 

 

Е л м и р а

 

                                    И напрасно.
Какво би казал, ако видиш всичко ясно?

 

 

О р г о н

 

На вятър думи!

 

 

Е л м и р а

 

                  Виж човек! Отговорѝ,
поне че уж ме вярваш ти се пристори;
и допусни, че тука, скрит във някой ъгъл,
ти чуйш и видиш, че не те е никой лъгал,
какво би казал за свенеца си тогаз?

 

 

О р г о н

 

Тогаз ще кажа. . . Та какво ще кажа аз, не е възможно.

 

 

Е л м и р а

 

                  Траеш още в заблужденье,
но стига веч си считал за лъжкиня мене.
За удоволствье, без да ходим по-далеч,
сега ще те направя очевидец веч.

 

 

О р г о н

 

Приемам. Нека бъде твоето желанье,
ще чакам да изпълниш свойто обещанье.

 

 

Е л м и р а   (на Дорина)

 

Иди го викай.

 

 

Д о р и н а   (на Елмира)

 

                          Той е хитър человек.
Вниманье трябва - да се действува полек.

 

 

Е л м и р а   (на Дорина)

 

Жената влюбения лесно ще подлъже
и него салюбьето ще го излъже.
Иди го викай.
                  (на Клеанта и Мариана)
                       Засега излезте вий.

 

 

 

 

 

 

Я в л е н и е   ч е т в ъ р т о

 

 

 

Елмира, Оргон

 

 

Е л м и р а

 

Ела до масата и се отдолу скрий.

 

 

О р г о н

 

Как?

 

 

Е л м и р а

 

          Да, за да присъствуваш във тази стая.

 

 

О р г о н

 

Защо под тази маса?

 

 

Е л м и р а

 

                              Ах, недей се мая.
Ще разумееш после моя план.
Е, скрий се веч, и тишина да пазиш там
да те не види той, да те не чуй.

 

 

О р г о н

 

Къде повеч отстъпчивост от туй:
но твоя план, уверен съм, ще прегори.

 

 

Е л м и р а

 

Сега ти слушай, а пък сетне говори.
         (на Оргона, който е под масата)
Ти знай, че аз открито ще говоря,
но ти не сърди каквото и да сторя.
И всичко да приказвам ще ми позволиш,
тогава в истината ще се убедиш.
Аз с маската на влюбена ще се покрия,
на този лицемер душата да открия,
аз ще лаская щенията му срамотни,
ще си допущам обръщения свободни,
ще се присторя, че на всичко съм съгласна,
догде се в истината убедиш ужасна,
и ще престана чак тогаз, когато ти
поискаш тази сцена да се прекрати.
Ти сам ще укротиш натурата му грозна,
щом чуйш, че работата става сериозна.
До крайност не допущай; толкоз да търпиш,
доколкото ти стига да се убедиш,
как трябва да постъпиш - ти го знайш добре.
Ей иде. Скрий се. Гледай да те не съзре.

 

 

 

 

 

 

Я в л е н и е   п е т о

 

 

 

Тартюф, Елмира, Оргон (под масата)

 

 

Т а р т ю ф

 

Вий имали сте нещо да ми съобщите.

 

 

Е л м и р а

 

Да. Нещо тайно. Моля ви се затворите,
не искам пак да ни заварят тука.
       (Тартюф затваря вратата и се връща)
Тазсутрешната наша несполука
да бъдем предпазливи ни накарва.
Но днес Дамис тъй ясно ни заварва,
че, вярвайте, уплаших се за вас
и както знаете, се залових тозчас
да го придумвам и да му се моля
да не говори никому. И по неволя,
от страх сама не знаех що да казвам;
но с божията воля, както забелязвам,
утихна всичкото и влезе в своя ред,
сега сме даже по-свободни отнапред.
Мъжа ми не допуща и да се съмнява,
той толкоз ви обича и ви уважава!
А приказките хорски, за да ги избегне,
желае с вас да съм, когато ми прилегне.
И ето за какво аз, без да се страхувам,
тук с вас затворена, свободно си хортувам
и с тази свобода пред вашето лице
ще ви разкрия ясно своето сърце.

 

 

Т а р т ю ф

 

Тез думи турят ме в недоуменье.
Вий тази утрин бяхте с друго поведенье.

 

 

Е л м и р а

 

Нема̀ от тоз отказ вий ще се оскърбите?
Тогаз не знаете сърцата на жените!
Не знайте тез сърца какво тогаз усещат,
когато любовта с отбрана я посрещат!
Противим се ний първо - ний сме срамежливи,
но според тази скромност по̀ сме обичливи
и даже любовта да ни плени съвсем,
не можем изведнаж ний да се предадем,
противим се, но нашето лице показва;
след туй признание какво желайте веч.
О, аз се впуснах твърде надалеч.
Но вече свършено и няма що да правя,
не молих ли Дамиса аз да не разправя?
Не ви ли със търпение изслушах аз,
когато се в любов признахте цял час?
Нема̀ аз щях да имам толкова търпенье,
да беше ми противно вашто обясненье?
И ако се старах с усилие голямо
сама да ви попреча в брака с дъщеря му,
туй трябваше да ви покаже явно,
че всичко става от желанье своенравно,
като препятствувам да ви е тя съпруга,
да не деля тогаз сърцето ви със друга.

 

 

Т а р т ю ф

 

Вий знайте, че от радост аз ума си губя,
кат чувам тия думи от уста, що любя;
медът на тез уста тъй нежни и прелестни
излива ми в сърцето сладости чудесни,
честта, че съм любим, ме прави упоен,
желанията ви блаженства са за мен;
но моето сърце ви иска позволенье
да се съмнява малко в вашто обясненье,
аз мисля тия думи хитрост са изкусна,
та мисълта за брак с Марьяна да напусна,
но ако искате да бъдем откровени:
не мога да повярвам думи сал безценни,
додето вий на дело ме не уверите,
че любовта ми силна истинно цените
и чрез това да всейте твърдо уверенье
за вашето добро и чисто намеренье.

 

 

Е л м и р а

 

(като кашля, за да даде знак на мъжа си)
Недейте бърза толкоз с любовта,
а съхранете по̀ за дълго нежостта.
Направих ви признанье откровено,
не стига ли това; желайте непременно
да дойдем до дела съвсем веч волни,
тогава чак да бъдете доволни.

 

 

Т а р т ю ф

 

Не съм достоен аз, затуй се не надявам.
И на словата само мъчно доверявам:
аз трябва да изпитам първом наслажденье,
тогаз не ще да има място за съмненье.
Защото в себе си достойнства не намервам,
затуй на щастието си не вервам;
и невъзможно й инак да се убедя,
освен кога в действителност се насладя.

 

 

Е л м и р а

 

О, боже! Вие сте тиранин в любовта!
Започна да ми се смущава и свестта!
Вий с ярост страшна завладявате сърцата!
Вий с сила вземате във плен жената!
На вас съпротивленье кой ще ви окаже,
не давате ни време да въздъхнем даже!
Прилича ли свирепо тъй да се старайте
да стигнете докрай на туй, що го желайте,
и с вашите усилия да унизите
приятните и нежни чувства на жените?

 

 

Т а р т ю ф

 

Но ако сещате към мене уваженье,
тогава докажете ми го без стесненье.

 

 

Е л м и р а

 

А как това аз да изпълня мога,
с това нели ще разгневиме бога?

 

 

Т а р т ю ф

 

Небето ли е само, дето ще ви пречи?
Това препятствие тук няма сила вече
и вашто сърце да го сдържи не може.

 

 

Е л м и р а

 

Но винаги ни плашат с наказанье божье.

 

 

Т а р т ю ф

 

Аз ще разсея тези смешни опасенья
и зная начин да разпръсна тез съмненья,
бог някой наслажденья запретява строго,
но с него да сме в мир ний знаем средства много,
за всяка нова нужда има и наука,
разтегнеш съвестта си - стигнеш до сполука,
заглаждане ний всяко дело без стесненье,
със чистотата уж на наште намеренья,
аз ще ви съобща, госпожо, тез секрети
и вие следвайте по моите съвети.
Задоволете ме, не бойте се съвсем,
аз всичка отговорност вземам върху мен.
                       (Елвира кашля по-силно.)
Вий кашляте, госпожо.

 

 

Е л м и р а

 

                               Кашлям и се мъча.

 

 

Т а р т ю ф

 

           (като подава една кутийка)
Осмелявам се лакрица да ви препоръча.

 

 

Е л м и р а

 

Не, имам силна хрема и не може
лекарство никакво да ми поможе.

 

 

Т а р т ю ф

 

О, съжалявам. . .

 

 

Е л м и р а

 

                   И заслужавам съжаление.

 

 

Т а р т ю ф

 

И тъй, разсейте вашето съмненье.
Уверени бъдете - всичко ще се тай,
опасно е това мълвата да не знай,
туй светския скандал го прави неприлично -
а грях не е, кога грешиме тайно-лично.

 

 

Е л м и р а

 

      (като кашля пак и чука по масата)
Аз виждам - трябва веч да се отстъпи.
предела на приличьето да се престъпи;
без туй мъжа не се задоволява,
кога се предадем - и той ни се предава.
Мен твърде ми е тежко туй да си позволя
и правя го съвсем не по свободна воля;
но като настоява да му се предам
и кат не мога с друго вяра да му дам,
а трябват доказателства на дело,
то няма що. . . отстъпвам веч всецело.
И ако чрез това престъпък бъде сторен,
то, който ме насилва - той е отговорен:
аз върху съвестта си грях не вземам.

 

 

Т а р т ю ф

 

О, да, госпожо, аз греха приемам. . .

 

 

Е л м и р а

 

Вратата отворете - вижте там добре
отнякъде мъжа ми да се извре.

 

 

Т а р т ю ф

 

Защо се вий за него безпокойте?
Аз за носа го водя, вие се не бойте.
Той в наште разговори сладост ще намерва,
ще вижда всичкото, и пак не ще да верва.

 

 

Е л м и р а

 

Добре, но пак разгледайте една минута,
в онези стаи може някой да се лута.

 

 

 

 

 

 

Я в л е н и е   ш е с т о

 

 

 

Оргон, Елмира

 

 

О р г о н

 

      (като излиза изпод масата)
Е, гнусен бил човек, това ще го призная!
Съсипа ме съвсем, главата ми замая.

 

 

Е л м и р а

 

Как! Ти излезе? Скоро да се скрийш!
Не е дошла минутата да се открийш:
потрай, да дойдеш сам до ясни убежденья,
не доверявай само на предположенья.

 

 

О р г о н

 

      И ада не изригва хора тъй омразни!

 

 

Е л м и р а

 

Постой! Не вярвай още на словата празни,
ти първом убеди се - сетне се гневи;
прибързаш ли - не можеш веч го улови.
      (Елмира скрива зад себе си Оргона.)

 

 

 

 

 

 

Я в л е н и е   с е д м о

 

 

 

Тартюф, Елмира, Оргон

 

 

Т а р т ю ф

 

                  (без да види Оргона)
Като че всичко й склонно с мойто намеренье.
Прегледах стаите на цяло отделенье
и никой няма. . . тържествувам веч. . .
(Когато Тартюф се спуща с разтворени ръце да прегърне
Елмира, тя се оттегля и Тартюф вижда Оргона.)

 

 

О р г о н

 

Полека! Не отивайте дотам далеч,
не трябваше дотолкоз да се пристрастите.
Кат с вас набожник искахте да ме дарите!
Към изкушение душата му се мами!
За щерка ми се жени - ръшне след жена ми!
Аз първо предполагах, че се той шегува
и че ще почне по-набожно да хортува.
Но доказателства аз повеч не желая,
сега съм убеден, сега го вече зная. . .

 

 

Е л м и р а   (на Тартюфа)

 

Това, що сторих, бе не според мойте нрави;
принудиха ме те така да се направи.

 

 

Т а р т ю ф   (на Оргона)

 

Как? Вий повярвахте?

 

 

О р г о н

 

            Той смее да гълчи!
Махнете се от моите очи.

 

 

Т а р т ю ф

 

Но мойто намеренье. . .

 

 

О р г о н

 

                        Стига думи празни.
И дома ми сега от вас да се изпразни!

 

 

Т а р т ю ф

 

Не, вий да го изпразните се постарайте:
тук аз съм господар; и вие ще познайте,
ще ви покажа, че прибягвате напрасно,
за да се скарате, към средство тъй опасно,
и вий се лъжете, като ме клеветите,
аз зная как да ви накажа за лъжите,
чрез мен нанасяте на бога оскърбленье
и ще получите от мене отмъщенье -
и тез, които да ме гонят се стараят,
ще ги направя всичките да се разкаят.

 

 

 

 

 

 

Я в л е н и е   о с м о

 

 

 

Елмира, Оргон

 

 

Е л м и ра

 

Какво ни плаши той? Какво туй всичко значи?

 

 

О р г о н

 

Не е шега и той ме страшно озадачи.

 

 

Е л м и ра

 

Какво?

 

 

О р г о н

 

           Съзнах сега, че глупости направих,
имуществото си на него кат оставих.

 

 

Е л м и ра

 

Приписа му?

 

 

О р г о н

 

                   Да. Грабна всичко той;
но има друго, що ме твърде безпокой.

 

 

Е л м и ра

 

Кое?

 

 

О р г о н

 

       Ти сетне ще узнаеш. Но да идем
набързо в стаята ми, та да видим
дали е още там едно сандъче,
ако ли го е взел - той много ще ни мъчи.

 

 

 

 

 

Д Е Й С Т В И Е   П Е Т О

 

 

Я в л е н и е   п ъ р в о

 

 

 

Оргон, Клеант

 

 

К л е а н т

 

Къде търчите тъй?

 

 

О р г о н

 

                     Че зная ли?

 

 

К л е а н т

 

                                  Тогаз
ний трябва да се посъветваме тозчас,
да предприемем някакво решенье.

 

 

О р г о н

 

Ох, туй сандъче хвърля ме в смущенье;
пред всичко друго то ме най отчайва.

 

 

К л е а н т

 

Но, моля ви, кажете, що се там потайва?

 

 

О р г о н

 

Приятеля Аргос, когото съжалявам,
остави тез неща да му ги съхранявам.
Книжа в сандъчето има̀ло разни,
от тез книжа секретни и опасни
зависели богатството му и живота.

 

 

К л е а н т

 

Защо ги връчихте вий на тогова скота?

 

 

О р г о н

 

За чиста съвест уж - ми даде той съвет.
На тоз подлец открих му всичкия секрет
и той ме убеди със хитрости безброй
да дам сандъчето да ми го варди той,
та и кога ги някога властта подири,
да мога да откажа - и да няма дири,
да мога с чиста съвест клетва да приема,
че уж сандък с таквиз книжа у мене нема.

 

 

К л е а н т

 

Да, работата лоша. Дето му дарихте
имота цял и дето тайната открихте,
направили сте, според мойто мненье,
постъпки твъдре лековерни, без съмненье.
Той ще ви мъчи много с тез неща в ръцете.
Кат има той имота ви и тез секрети,
да го раздразвате е неблагоразумно,
а трябва да се търси средство по-безшумно.

 

 

О р г о н

 

Как хитро се е представлявал за светец,
а пък в сърцето - лицемер, в душа - подлец!
Да го приема с радост в къщата си аз. . .
не вярвам на набожните от този час,
почувствах към тях ужасно отвращенье
и занапред ще жажда само отмъщенье.

 

 

К л е а н т

 

На̀, ето пак предавате се на вълненье!
Не можете се спази в тихо настроенье:
не знаете умереност и трайност,
а хвърляте се от една във друга крайност.
Сега признавате го, че от увлеченье
от набожник лъжлив били сте в заблужденье;
но за да си поправите една погрешка,
защо да сторите и друга йощ по-тежка,
та със един човек без съвест и безбожний
да смесвате и хора истинно набожний?
Защото ви измамил някой си лъжец,
прикрит под маската на скромник и светец,
вий мислите, че като него ще са всички,
че няма на света набожник ни едничкий?
Безбожниците нека тъй да оценяват:
преструвката от правда да не отличават;
не бързайте, когато хората цените,
но с всички винаги умерени бъдете.
Пазете се от почести къмто лъжеца,
а истинно-набожния, мъдреца,
почитайте го винаги, не го мразете,
и ако трябва крайност - то да предпочетете,
да отдадете почести на лицемерен,
отколкото да мразите един примерен. . .

 

 

 

 

 

 

Я в л е н и е   в т о р о

 

 

 

Оргон, Клеант, Дамис

 

 

Д а м и с

 

Дали е истина, що онзи звяр направил?
Че всичките ви добрини като забравил -
във тези добрини оръжие намерил
и срещу вас за отмъщение наперил?

 

 

О р г о н

 

Да, сине мой, и аз скърбя за туй ужасно.

 

 

Д а м и с

 

О, не, не безпокойте се напрасно.
Аз нему, трайте вий, ушите ще откъсна,
охотата за мщение ще му прекъсна.
За да ви отърва от тази гнусотия,
отивам ей сега да го пребия.

 

 

К л е а н т

 

И ти постъпваш, истина, като момче.
Поусмири се малко и недей хвърче.
Според законите, с които управляват,
самоуправството го веч не позволяват.

 

 

 

 

 

 

Я в л е н и е   т р е т о

 

 

 

Г-жа Пернел, Оргон, Елмира, Клеант,

          Мариана, Дамис, Дорина

 

 

Г-жа   П е р н е л

 

Какво е туй? Кажете ми за бога!
Какви са тези ужаси и таз тревога?

 

 

О р г о н

 

Таквиз, каквито аз ги видях със очите.
Получих си наградата за добрините.
Приемам сиромах човек с охота вкъщи,
поя го, храня го, кат брат мой същи;
и всякой ден отрупвам го с благодеянье
и давам щерка си и всичкото иманье,
а този лицемер проклет с измами
възимал гнусен план да обладай жена ми!
И недоволен пак от тези си злини,
намислил да ме плаши с мойте добрини,
изказал съм му тайни, дал съм му пари
и с тях сега той иска да ме разори;
да ме лиши сега от всичкото богатство,
което му дарих уж в името на братство,
и да ме доведе до също положенье,
отгдето го извадих аз от съжаленье.

 

 

Д о р и н а

 

О, сиромаха!

 

 

Г-жа   П е р н е л

 

               Аз не вярвам, сине мой,
таквиз дела ужасни да направи той.

 

 

О р г о н

 

Как?

 

 

Г-жа   П е р н е л

 

          За добрите хора пускат се слова.

 

 

О р г о н

 

Какво желайте вий да кажете с това?

 

 

Г-жа   П е р н е л

 

Че много чудесии ставаха у вази
и нямаше един Тартюфа да не мрази.

 

 

О р г о н

 

Що общо има таз омраза с мойта реч.

 

 

Г-жа   П е р н е л

 

Сто пъти в детството ти казвала съм веч:
че винаги преследват добродетелта,
завистниците мрат, но не и завистта.

 

 

О р г о н

 

Но туй се не отнася до въпроса пак!

 

 

Г-жа   П е р н е л

 

Надумали са ви лъжи за тоз челяк.

 

 

О р г о н

 

Но казах ви, че сам го видях със очите.

 

 

Г-жа   П е р н е л

 

Злословците са твърде хитри на лъжите.

 

 

О р г о н

 

Но вий ме сърдите. Аз казах ясно,
че го заварих в престъпление ужасно.

 

 

Г-жа   П е р н е л

 

Езиците отрова пускат ежечасно,
от тях ще се завардваш ти напрасно.

 

 

О р г о н

 

Не мога да ви разумея препирните.
Видях го, чухте ли: видях го със очите,
разбрахте ли: видях го. За да го узнайте,
нема̀ да кряскам на ушите ви желайте?

 

 

Г-жа   П е р н е л

 

О, боже! Външността ни лъже често нас;
щом видим нещо, да не вярваме завчас.

 

 

О р г о н

 

Аз кипвам веч!

 

 

Г-жа   П е р н е л

 

               Къмто лъжливи подозренья
сме склонни и добрите намеренья
тълкуваме ги лошо.

 

 

О р г о н

 

                              За благодеянье
тогава да приема гнусното желанье
жена ми да целува.

 

 

Г-жа   П е р н е л

 

               За да кажеш,
че той е виноват, то трябва да докажеш.
За да се убедиш, изисква да се чака.

 

 

О р г о н

 

Но, боже мой, след туй какво се още сака?
Нема̀ да чаках да захване веч
пред мен. . . Е караш ме да ида тъй далеч.

 

 

Г-жа   П е р н е л

 

Кат виждам неговото явно благочестье,
не мога да допусна, че това безчестье,
което казвате, ще стори той.

 

 

О р г о н

 

Ах, да не бяхте моя майка, боже мой,
то би ви наговорил много във гнева си.

 

 

Д о р и н а   (на Оргона)

 

Сега изплащате на другите греха си:
вий нам не вярвахте, сега и вам не вярват.

 

 

К л е а н т

 

Те времето си в глупости прекарват,
когато трябва вече мярка да се вземе
и против тез заплашванья да се не дреме.

 

 

Д а м и с

 

Нема̀ безсъвестника чак дотам ще иде?

 

 

Е л м и р а

 

Неблагодарността му явно ще се види,
затуй не вярвам аз да си допусне той. . .

 

 

К л е а н т   (на Оргона)

 

Ба, туй едва ли ще го безпокой.
Със вашия имот и вашите секрети
той има веч добро оръжие в ръцете
и като го ръзсърдите - за отмъщенье
той може да ви тури в трудно положенье
и всичкото това кат знаехте вий сам,
не трябваше да го раздразвате дотам.

 

 

О р г о н

 

Да, истина. Сега какво да правя?
Тогава не можах гнева си да подавя.

 

 

К л е а н т

 

Желал бих между вас, да се старайте вий,
поне за лице мир да се възстанови.

 

 

Е л м и р а

 

Че имал срещу нас тез данни да би знала,
да вдигам онзи шум аз би се побояла.

 

 

О р г о н

 

(на Дорина, като вижда, че влиза г. Лоял)
Попитай оногова що желае, кой е?
Сега намерил време да ме безпокои.

 

 

 

 

 

 

Я в л е н и е   ч е т в ъ р т о

 

 

 

Оргон, Г-жа Пернел, Елмира, Мариана,

          Клеант, Дамис, Дорина, г. Лоял

 

 

Г.   Л о я л

 

              (към Дорина, на дъното на сцената)
А! Добър ден! Кажете, че човек един
желае да говори с ваший господин.

 

 

Д о р и н а

 

Сега той има гости, много е зает,
съмнявам се, че вий ще бъдете приет.

 

 

Г.   Л о я л

 

Не вярвам господаря ви това да стори;
ще имам с него аз приятни разговори.

 

 

Д о р и н а

 

А вашто име как е?

 

 

Г.   Л о я л

 

                     Вий кажете само,
че мен Тартюф ме праща тук до милостта му.

 

 

Д о р и н а   (на Оргона)

 

Каза̀ ми тоз човек, по начин най-приятен,
че тук за работа е от Тартюфа пратен,
благоприятна вам.

 

 

К л е а н т   (на Оргона)

 

                Да видиме тогаз
какъв е тоз човек и що желай от вас.

 

 

О р г о н   (на Клеанта)

 

А ако е изпратен тук за примиренье,
какво ли да държа тогава поведенье!

 

 

К л е а н т

 

Не трябва твърде много да се колебайте,
щом той поиска мир, и вий го пожелайте.

 

 

Г.   Л о я л   (на Оргона)

 

Здравейте, госдподине, бог да ви запазва
и тези, що ви вредят, строго да наказва!

 

 

О р г о н   (тихо на Клеанта)

 

Тез благи думи оправдават мойто мненье,
че работата ще клони към помиренье.

 

 

Г.   Л о я л

 

Мен вашата фамилья винаги се нрави,
аз по-напред съм бил служител при баща ви.

 

 

О р г о н

 

С стеснение признавам, драгий господине,
че не познавам вас, нито пък вашто име.

 

 

Г.   Л о я л

 

Наричам се Лоял, в Нормандия роден,
до чин съдебен пристав веч съм повишен.
Четиресет години с божьето желанье
изпълням службата си с честност и старанье.
Сега дойдох при вас, със ваше позволенье,
за да ви предявя едно постановленье.

 

 

О р г о н

 

Как! Вий дойдохте?. . .

 

 

Г.   Л о я л

 

            Но не се сърдете.
Решението само скоро изпълнете.
Да се изпразни час по-скоро тази къща
от вас и от семейството ви също.
И да се предаде на същий притежател.

 

 

О р г о н

 

Да си изляза аз?

 

 

Г.   Л о я л

 

          Да, драгий мой приятел,
таз къща, на съмнение не подлежи,
на господин Тартюфа веч принадлежи.
Имотът ви на името му се й пренесъл
според един контракт, когото съм донесъл,
законен акт, неподлежащ на спор.

 

 

Д а м и с   (към Лоял)

 

С каква безочливост той води разговор.

 

 

Г.   Л о я л   (на Дамиса)

 

Аз нямам, господине, работа със вас,
        (като показва Оргона)
а с милостта му: оставете ни тогаз
да си говорим; той закона уважава
и няма на властта да се съпротивлява.

 

 

О р г о н

 

Но. . .

 

 

Г.   Л о я л

 

     Да, не вярвам аз нито за милиони
да се опрете на държавните закони,
надявам се - ще траете с търпенье,
догде изпълня тук съдебното решенье.

 

 

Д а м и с

 

Връх вашта мантия, за тези думи благи,
заслужвате си няколко тояги.

 

 

Г.   Л о я л

 

Кажете на сина си, моля, да мълчи
или излезе. Ако пак ми загълчи,
ще бъде призован към отговор формален.

 

 

Д о р и н а   (настрана)

 

Лоял по име уж, но май не е лоялен.

 

 

Г.   Л о я л

 

Към вас, почтени хора, аз съм деликатен,
туй дело взех върху си като дълг приятен,
да ви помогна нещо с някои услуги;
да бяхте имали вий работа със други,
що нямат къмто вак кат мене уваженье,
то щеше да възникне недоразуменье.

 

 

О р г о н

 

Какво повеч от туй: да гонят домакина
от собствения дом.

 

 

Г.   Л о я л

 

             Но време още има;
до утре рано мога срок да ви отстъпя
и веч тогаз към изпълненье ще пристъпя.
Нощта с дестина души тука ще прекарам,
ни шум, ни главоболье няма да докарам
и за формалност само ще ми предадете
ключовете от портата в ръцете.
За вашето спокойствие сам аз ще се боря
и туй, що е излишно, няма да го сторя.
Но утре рано вий се пригответе
оттук всичките неща да изнесете.
За да помогнат, за избрах все силни хора
и те ще изнесат нещата ви на двора.
Аз върша туй, което ще е вам угодно,
но пък в замен на мойто действье благородно
желая вий да се разпоредите
на изпълнението ми да не вредите.

 

 

О р г о н   (настрана)

 

При всичкия ми недостатъчен имот
сто златни дал бих само този скот,
за удоволствие, по мутрата несвястна
с една плесница здрава да го плясна.

 

 

К л е а н т   (тихо на Оргона)

 

Потрайте, дръжте се.

 

 

Д а м и с

 

                        Не може се търпи
такваз безочливост. . . ръката ме сърби.

 

 

Д о р и н а

 

Гърбът ви, господин Лояле, търси
със няколко тояги да се поизтърси.

 

 

Г.   Л о я л

 

А вас за тези думи могат да накажат;
в съдилищата веч жените ги не важат.

 

 

К л е а н т   (на Лояла)

 

Е, доста, господине, стига, престанете,
таз книга ни предайте и се веч махнете.

 

 

Г.   Л о я л

 

До виждане. Господ с радост да ви плаща.

 

 

О р г о н

 

Да порази и теб, и оня, кой те праща.

 

 

 

 

 

 

Я в л е н и е   п е т о

 

 

 

Оргон, г-жа Пернел, Елмира, Клеант,
          Мариана, Дамис, Дорина

 

 

О р г о н

 

Сега видяхте ли, че аз съм имал право?
След тази сцена убедихте ли се здраво,
че той бил человек без съвест и без чест?

 

 

Г-жа   П е р н е л

 

О, аз се смаях, паднах като във несвест.

 

 

Д о р и н а   (на Оргона)

 

Не се оплаквайте, напусто го вините;
напротив, тук му се показват добрините.
Любов към ближния го тука ръководи:
богатството той знай, че към развала води,
и затова ви взема всичко без стесненье,
за да не пречи в вашето душеспасенье.

 

 

О р г о н

 

Мълчи. Не бъркай се, когато ний говорим.

 

 

К л е а н т   (на Оргона)

 

Сега да се съветваме какво да сторим.

 

 

Е л м и р а

 

Постъпката му с мене вий я разгласете
и силата на акта с туй унищожете.
Щом стане явно неговото поведенье,
едва ли ще успей той в своето решенье.

 

 

 

 

 

 

Я в л е н и е   ш е с т о

 

 

 

Валер, Оргон, г-жа Парнел, Елмира, Клеант,
          Мариана, Дамис, Дорина

 

 

В а л е р

 

Известье нося - то ще ви безпокои,
но ще го кажа: вам опасност предстои.
Един приятел, в твърде близко с мен сношенье,
кат знае моето към вази уваженье,
каза̀ ми в името на нашта дружба тесна
един секрет, със който силно ме постресна.
Беда ужасна е повиснала над вас,
ще трябва веч да бягате тозчас.
Подлеца, който ви държеше в заблужденье,
пред краля се явил срещу ви с донесенье,
в ръцете му успял, проклетника, да връчи
книжа престъпни и едно сандъче,
които силно ви компрометират,
и в тез неща престъпност някаква намират,
не зная именно в какво ви обвиняват.
Но след доноса изведнаж решават
Тартюфа и един чиновник тук да пратят,
за да ви хванат и в тъмницата изпратят.

 

 

К л е а н т

 

На̀, ето с тез оръжья гнусното създанье
желай да завладее вашето имане.

 

 

О р г о н

 

Човека е една проклета животина.

 

 

В а л е р

 

Опасно е, не се бавете; време мина.
Файтона ми ви чака веч на двора,
донесох и за път хиляда луидора.
Недейте губи време: злото ще ви свари.
Със бягство отвърнете грозните уда̀ри.
С вас заедно и аз ще бъда във колата,
догдето веч съвсем избегнете бедата.

 

 

О р г о н

 

Безкрайно съм ви задължен за таз услуга,
за благодарност трябва ми минута друга,
ще моля господа да ми помогне сам
така да ви отслужа, както аз си знам.
Прощавайте: и вий за мен се погрижете. . .

 

 

К л е а н т

 

Ще се погрижим, брате мой; вървете. . .

 

 

 

 

 

 

Я в л е н и е   с е д м о

 

 

 

Тартюф, един чиновник, г-жа Пернел, Оргон,
Елмира, Клеант, Мариана, Валер, Дамис, Дорина

 

 

Т а р т ю ф   (като спира Оргона)

 

А, стойте, стойте, не ходете надалеч,
защото мястото ви е готово веч:
сам краля ни е пратил, вий сте под арест.

 

 

О р г о н

 

Подлец, ти веч се косна и до мойта чест.
И с тоз удар, разбойник, кат ме разрушаваш,
ти всички подлости си с него увенчаваш!

 

 

Т а р т ю ф

 

От ваште думи малко ще се оскърбя,
научен съм за име божье да търпя.

 

 

К л е а н т

 

Умереност голяма, трябва да призная.

 

 

Д а м и с

 

Безсрамника със име божье си играе!

 

 

Т а р т ю ф

 

Палете се, от туй се аз не раздразявам,
аз мисля само своя дълг да изпълнявам.

 

 

М а р и а н а

 

Вий с туй ще придобиете голяма слава
и тази длъжност много честност ви придава.

 

 

Т а р т ю ф

 

И всяка длъжност е съгласна със честта,
когато се налага от властта.

 

 

О р г о н

 

Не помниш ли, неблагодарник, помощта,
с която те избавих от сиромашта?

 

 

Т а р т ю ф

 

Да, помня тез услуги, кой ще ги откаже,
но кралевския интерес за мен по̀ важи
и тази свята длъжност, който нарушава,
и моята признателност с туй заглушава;
за краля аз ще жертвувам жена, имот,
родители, другари, целия живот.

 

 

Е л м и р а

 

Ах, лицемер!

 

 

Д о р и н а

 

                          И как изкусно се прикрива
под маска на душа благочестива!

 

 

К л е а н т

 

Но ако сте готови всичко да дадете
от преданост към краля, даже да умрете,
защо таз преданост тогаз я проявихте,
когато се с Елмира в низост уловихте,
защо вий не направихте доноса свой,
преди - водим от чест - да ви изгони той?
Аз няма да ви карам да унищожите
тоз акт, чрез който му заграбихте парите,
но за престъпник като сте го днес почели,
защо сте му имота вий отнели?

 

 

Т а р т ю ф   (на чиновника)

 

Кажете да мълчат; замайват ми свестта.
И изпълнявайте си веч заповедта.

 

 

Ч и н о в н и к ъ т

 

Благодаря, напълно с вас се съгласявам,
че трябва мойта заповед да изпълнявам;
и затова вървете подир мен тозчас,
в затвора е готово мястото за вас.

 

 

Т а р т ю ф

 

За мен ли, господине?

 

 

Ч и н о в н и к ъ т

 

                      Да.

 

 

Т а р т ю ф

 

                                  Защо в затвора?

 

 

Ч и н о в н и к ъ т

 

Не считам за потребно да ви отговора.
                    (на Оргона)
Сега се успокойте, мина крамолата,
нас крал ни управлява, враг на клеветата,
крал, който със очи сърца ни угадава,
и кой на лицемерите се не поддава.
Той има проницателност в душата,
той вярно определя винаги нещата.
Той никога се в нищо не увлича.
Разсъдъка му крайностите не обича.
На скромни и благочестиви чест отдава,
но никой път на сляпо не предава;
за всички честни хора е с сърце прекрасно,
а лицемерите ги мрази най-ужасно.
И тоз нещастник, вместо краля да измами,
самичък в примките му се подмами
и краля с вещия си поглед е открил
тез подлости, които тоз е крил.
Той обвинявал вас, а себе си предал
и господаря ни го сам узнал,
че той един подлец ужасен бил
и досега под чуждо име се е крил,
от низките деянья, що е той направил,
от няколко томо̀ве труд се би съставил.
Монарха го е укорявал в същий час
за черната наблагодарност къмто вас.
И най-подир, пред вас за да го унижа,
проводиха ме тука да го придружа,
да видим докъде ще стигне подлостта му
и вие да се запознайте с личността му.
И акта, с който целия имот ви взема,
пред вас от него трябваше да го отнема,
но вий да сте спокойни: за унищоженье
на този акт е дадено разпорежденье;
и краля ви прощава, дет сте съгрешили
и тайните книжа другарски сте укрили,
защото вий това сте сторили по дружба.
Прощава ви за прежната ви вярна служба,
за да покаже, че умей да оценява
и за добри дела да наградява;
че винаги заслугите цени
и помни ясно всички добрини.

 

 

Д о р и н а

 

Велик е бог!

 

 

Г-жа   П е р н е л

 

                    Олекна ми завчас!

 

 

Е л м и р а

 

Чудесен край!

 

 

М а р и а н а

 

                И кой очакваше от нас.

 

 

О р г о н

 

         (на Тартюфа, когото чиновникът извожда)
Огледай се, проклетник!. . .

 

 

 

 

 

 

Я в л е н и е   о с м о

 

 

 

Г-жа Пернел, Оргон, Елмира, Мариана,
Клеант, Валер, Дамис, Дорина

 

 

К л е а н т

 

                     Брате мой, недей,
не унижавай се пред тоз злодей.
И без това печелна му е участта,
не умножавай мъките на съвестта,
но пожелавай му към добро да се обърне
и добродетелта отново да прегърне,
кат си очисти от порок душата,
дано̀ и краля му смекчи съдбата;
и ти иди при краля и благодари
за тези милости, с които те дари.

 

 

О р г о н

 

Да, истина, туй няма да забравя,
това е първи дълг, когото ще направя.
След тази длъжност друга пък настъпя -
пред общото желанье с радост ще отстъпя
и на Валера давам мойта Мариана
за неговата честност и добра отхрана.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Публикация във кн. „Съчинения в три тома“, Алеко Константинов, том 3,
под ред. на Илия Тодоров, Изд. „Български писател“, С., 1981 г.

©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]