През отворения прозорец
влетя златист бръмбар
в моя кабинет.

Твърдеше бабата ми земеделка,
че според древните от селото,
с изключение на римляните
и свещеника дон Еустасио,
един златист бръмбар
е добро предзнаменование в любовта
или за жадувано посещение.

Въпреки това, на моята врата не чука никой,
нито звъни телефонът,
нито ме сърби ръката,
нито ми свири ухото,
нито се вижда e-mail в моя рс...

Вярно, почувствах, че мъдрият бръмбар
с познанието си, превърнато в инстинкт,
предавайки парфюма на аромата ти,
докосна моя пулс където отсъстваш,
покръжи наоколо
и насочи полета си към прозореца.

Дали до мене стигна, бръмвайки с крила,
с погрешна посока,
с измамното си познание в недоглеждане,
или на полета му инструментът бил е сляп?

За всеки случай, любов моя,
отидох в спалнята
и оправих леглото по наш вкус.