Топло е и нощта изтича
в дълбокото небе,
което впечатлява и покрусява.
Буха бухал и ленивата
тишина се стряска.
Вялото време
дреме в неумолимата си каденца...

Животът ми се предлага
щедро,
чувствам го да тупти весело
в блестящата светлина,
която ме разпуска;
чувствам го да плува над смъртта,
с която ме населва битието,
където се наслаждавам.

Чувствам се така съкровен и далечен:
странно всемирно съвпадение,
удължаващо пределите на същината ми.

Въображението ме разтръбява най-уверено
между битието и небитието,
откъдето дишам.

Сред красивите пръстени на Нептун
и в звездните електро-начала
науката издирва знака на живота ми.