Да се сънуваш есен е горестно предизвикателство.
Не е презряна ласкаеща забрава,
която се поражда и расте от лятото.

Не е и тривиалност на листа сред вятъра
като свехнали дни на алманах
в жълтеникаво и невзрачно ехо.

То е да се предрешиш изцяло в твърдост,
където да опазваш замразен дъх.

Сега се сънувам есен поради гората си,
орницата си, поради пустеещите си земи
и плодородните долини в тиня на реката ми.

И даже синевата ми се помрачава малко
с облак мушици от меланхолия.

Сега е есента ми вече и го отбелязвам хладен
в мрежестата кора на стария ми ствол
и в бръчките на свехналата кожа.

Време на реколта е и равносметка;
на опит, придобит в усилието
и изгубени проекти в неохоти.

Снощи, любов, живя с нашата тайна
леката покривка от гъши пера,
която ни донесоха ветровете от Норвегия.