Понякога гласът ти ме зове
и в мен се будят непознати
води и небеса:
и мрежата от слънце се разплита
по твоите стени. А вечерта
люлее жълти лампи
във късните дюкяни - пълни
с тъга и морски вятър.

Бе някога:
протракваше на двора стан
и плач на кученца и на деца
долиташе от тъмнината.

О, уличка, в която всички къщи
една на друга тихо се обаждат
и не изпитват никога страха
да бъдеш сам във тъмнината!