Безплодна мъка,
защо се бави твоят дар
във този час
на дълго чакания унес?

Една студена флейта
повтаря радостните срички
на вечните, но чужди лаврови листа
и губи свяст.

У мен се спуска вечер:
залязващи води обливат
ръцете ми тревисти.

Криле отпуснати трептят
в мъждивото небе: сърцето бяга
и аз съм пръст безплодна.

А дните са развалини.