И ако радост, бликнала от мен, те покори,
тя възел е от сенки.
Единствено мълчанието утешава
сега: не ни засища
менливото лице на хълмове и въздух,
и нека светлината да върти
все тези празни небеса
на границите с мрака.

Движение на светила и на покой,
нощта ни хвърля в скоротечната
измама: камъни, които бързеят
изсмуква из ждрелата.

В съня ти още спят деца:
навремени аз също чувах вик
да се разпуква и налива плът;
и плясък на ръце и глас един
да ми разтваря сладости незнайни.