Салваторе Куазимодо

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | преводна литература

 

ДУМИ

 

Салваторе Куазимодо

 

Превод от италиански: Драгомир Петров

 

 

Присмиваш се, че вечно с думи
градя около себе си кръга
от хълмове и небеса,
от шепота на брястове,
от гласове на ручеи трептящи;
присмиваш се, че лъжа свойта младост
със облаци и багри,
удавени от светлина.

 

Познавам те.
Превъплътила се във тебе, хубостта
издига твърдата ти гръд,
огъва ти снагата и със меко
движение обгръща плахото ти лоно,
за да се спусне в двойното съзвучие
на нежните нозе до десетте им
блестящи раковини.

 

Но взема ли те, ето:
ти също ставаш думи и тъга.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 06. септември 2003 г.

г1998-2003 г. Литературен клуб. Всички права запазени!