Дървета и реки
набъбват с пролетта.
Но аз, потънал в теб, любима,
не чувам днес дълбокия й глас.

Без спомен за смъртта,
с тела съединени,
гърмът на второто пришествие
ще ни събуди юноши.

Тук никой не дочува
диханието тихо на кръвта ни!

Превърнала се в клон,
на твойта гръд сега цъфти
ръката ми.

С води, дървета и скали,
при полъха на въздуха,
днес цялата природа ражда.