Чета ти стихове от древността,
родени сред лози, покрай реките
и шатрите на източни страни.
Но днес изречени, словата падат
зловещи, пълни с безутешност, в тази
военна нощ, бездънна и безкрайна.
Днес ангелите на смъртта владеят
небето пусто. Птици не прелитат.
Едничък вятърът гърми зловещо
на покрива в железните листа.
А кучетата с меланхолен лай
откликват на гърмежите самотни.
Там някой жив е. Някой там живее.
Но вслушани на древните в гласа,
ний още дирим онова знамение,
което да се вдигне над живота,
онази тъмна клетва на земята,
която дава и сред съсипните
на бурените буйния им цвят.