Зазорява във влака. Ромон на релси разтваря
ципа на пейзаж. Небето вдига своите
клепачи, миг в който не разбираш дали току-що
си тръгнал или си на път да стигнеш. Не знаеш дали
светът от тебе бяга или ти си скорост в бяг
сред зейналата му паст. Оставяш се на предизвестието на
далечна селва, очакваш задоволството от гъсталака й.

Из Зарове и неверия (1996)

върни се | съдържание | продължи