Тед Хюз (1930 - 1998)

поезия

Литературен клуб | азбучен каталог | преводна художествена литература

 

         Роден е през 1930 г. в Майтълмройд, може би най-дивото село, на което човек може да се натъкне в Северна Англия. Дели го един мост - отляво се виждат пет къщи, отдясно две кръчми и няма друго; по-нататък е някакво безкрайно поле, всичко равно, тук-таме хълмове и най-вече постоянен дъжд. Препитавал се е с какво ли не. Става известен още с първата си стихосбирка ("Ястреб в дъжда", 1957 г.), но тъкмо втората ("Луперкал", 1960 г.) го утвърждава като пръв измежду равни в едно много силно поколение британски поети. Сред останалите му книги заслужават споменаване "Водво" (1966), "Вран" (1970), "Пещерни птици" (1978), "Останки от Елмет" (1979) и др.
          Обикновено британските критици причисляват Тед Хюз към групата на т. нар. "поети-митотворци", повечето от тях повлияни силно от визионерската поезия на Уилям Блейк. Конкретно у Тед Хюз такова влияние не личи, освен във вид на скрити цитати тук-таме из заглавията на стихотворенията му. Той обаче демонстрира аналогична склонност да разказва стихотворни притчи, които населява със собствени митологични герои. Сред най-ярките му персонализирани творения заслужава да споменем най-вече Вран (Crow) - една хибридна твар между врана и човек, дребна, грозна и хищна, винаги склонна да се опери на големите сили в мирозданието (Бог, Природата) и да яде бой след това, но не губи кураж, нито пък желание да се пробва още веднъж. Други подобни творения на Хюз (макар и с по-различен натюрел) са лунните китове (moon-whales), слабокръвничето (littleblood), донякъде вълкът и т. н.
          През 1984 г. Тед Хюз бива удостоен със званието "поет-лауреат на Великобритания" - почетна титла, тясно свързана с институцията на кралската власт и със задължението да се пишат оди по повод рождените дни или други важни празници на кралските особи. В Кралството тази титла е наистина почетна и въплъщава традиция, а не раболепие. Но главно заради нея Хюз не получава никога Нобелова награда, макар да я заслужава (наравно може би само с Октавио Пас) повече от всеки друг. Уви, получила се е една такава практика, Нобеловата награда да я връчват на писатели с по-леви убеждения и принадлежности, от което страда най-вече нейната собствена репутация. Тъкмо заради тази идеологическа инерция, през 1995 г. се получава ситуация, достойна даже за виц - нобелист става ирландският поет Шеймъс Хийни, ученик на Хюз и доста несъвършен негов подражател. Самият Хюз остава в пантеона на великите ненаградени, заедно с Борхес и някои други.
          Но дотук с подробностите около Хюз. За датата на смъртта му прочетете по-горе. Следват стихотворенията.

 

 

г1998-2014 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]