Джим Харисън

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен указател

 

Търсачи

 

Джим Харисън

 

Превод от английски: Пейчо Кънев

 

 

    По време на изгрева Уорън е върху леглото ми,
    парцалива маса с козина, слушащ
    птиците, все едно решава дали иска
    да хване някоя. Той притежава превзети
    старчески заблуди. Един заек притичва
    през двора и той тръгва след него,
    мислейки си, че може да съкрати нарастващото
    разстояние, тъй както аз последвах една прекрасна
    жена по булевард „Монпарнас”, но не успях
    да застигна бързите й крачки, онова „чат, чат” на
    обувките й, напредващи в пространството, вземащи
    последен завой, но когато аз завих, тя беше изчезнала,
    и аз погледнах нагоре към дърветата, като си мислех,
    че може да се е покатерила на някое от тях.
    Когато бях млад едно селско момиче се покатери
    на дърво и започна да замеря с ябълки лицето ми,
    гледащо нагоре.
    Двамата с Уорън сме търсачи. Той търси мъртвата
    си сестра Шърли, а аз мисля за брат ми Джон, който
    напусна земята и тръгна на онова пътешествие,
    на което потеглят всички живи същества.
    Котката и човекът са обляни в приятна нищожност,
    очите им са вгледани в птици и звезди.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Електронна публикация на 31. октомври 2017 г.

г1998-2017 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]