Сър Стефън Харълд Спендър

(1909-1995)

Литературен клуб | английска и американска поезия и проза

 

          Английски поет, роден в 1909 г. близо до Лондон. Живее в напрегнатото време между двете войни, в несигурността на фалшивия мир, породил духовна изолация и довел до херметизма в изкуството, срещу което поетът въстава. Ратува за поезия, която трябва да възвърне силата си и отговорностите си, като се примири с техническия прогрес, и проговори на хората с човешки език. Желае с творчеството си да докаже, че епохата, в която живее, не е мъртва, че чувствата и любовта не са подменени с интереса, парите и бездушните сгради на бизнесмените. С будна гражданска съвест и творческо съзнание, Спендър дава името на цяла група поети, наречени "пилонни", заради усилията си да променят старата школа в поетическото изкуство, като я политизират и социологизират. Марксист по убеждение, по време на войната служи в гражданската отбрана като пожарникар.. През 1945 г. написва книгата "Граждани по време на войната и след това". Успехът му като поет и прозаик идва късно. Работи като редактор в сп. "Хоризонт" (1940-1941), а от 1953 г. започва издаването на сп. "Инкаунтър". Певец на отхвърлените от света и на борците за промяна. Възпява носителите на прогреса, пионерите на прогреса, заредени с енергията на слънцето, чиито чеда са родени да взривят старото с порива на оскърбените си сърца . През 1983 г. получава титлата "сър". Поет, критик, белетрист, пише политически анализи,автобиография "Свят в свят" (1951 г.)

     

    КЛАСНА СТАЯ В НАЧАЛНО УЧИЛИЩЕ ОТ ПРЕДГРАДИЕТО

     

    Далеко, предалеко от ужасните вълни - лицата на деца.
    Като безпочвените блудни водорасли - окъсана коса
    обгражда с ореол нездравата им бледност.


    Момиче издължено, с натежало-виснала глава.
    Момчето, сякаш че за снимка изтукано, с очичките на плъх.
    Наследник недоносен - представител за показ
    на усуканите, с възли, кокалаци,
    рециращ бащината ставна болест.
    Урокът му - направо от чина.


    В дъното на сумрачната стая -
    един от незабележителните, нежен малчуган.
    Очите му са потопени във мечти.
    Бленуват катеричата игра, но в друга стая -
    в хралупа и сред дървеса.


    По стените, като че варосани с сметана,
    са даренията за класа:


    ликът на Шекспир,
    безоблачен в зори, цивилизова двора;


    храм, управляващ волята на градовете;
    звъннала цъфтяща долина в Тирол;


    карта, сякаш длан разтворена,
    присъжда светската награда на света.


    Въпреки това, за малките деца
    прозорците, а не света, са кръгозора.


    В него цялото им битие е нарисувано с мъгла:
    тясна глуха, с купол от оловни небеса,
    далеко, предалеко от реки, от морски носове -
    звезди от думи.


    Наистина е лицемерен Шекспир,
    а картата - неподходящо като пример помагало.
    С корабите и със слънцето, със любовта,
    тя за кражба повече ги изкушава.


    Нима така се възпитава техният живот,
    измамно преминаващ
    всред сковаващи бърлоги от мъгла
    във безпределна нощ?


    Върху купа от шлака тез чеда намъкват кожа,
    под която се подават любопитни кости
    и носят очила стоманени -
    стъклата им, строшени, с дупки,
    като парчетата отломени от шише върху скала.
    Цялото им време и пространство, и бордеят от мъгла
    блокират картата им в рамка географска
    с колиби на бедняци, проснати надлъж като съдба...


    Но, господарю и учителю,
    инспекторе и посетителю!


    Докато картата им географска стане им прозорец,
    в прозорците докато замечтано зеят,
    се отваря и капанът на мизерния в калта живот!


    Разбийте!
    О, разбийте, моля ви, на воля,
    този гроб, докато те града ви не разбият!


    Изведете своите деца
    всред цъфнали поля
    и покажете им зефира
    сред пустинята от прахове,


    за да ги въведете в царството на книгите,
    до голо онемели
    от появилите се нови светове,
    докато се разтворят белите полета
    и листата се покрият с нежното зелено,
    писало със златния език на слънцето
    историята и съдбата им със векове!


     

     

     

     

     

     

     

    Превод от английски: Искра Пенчева

     

 

 

г1998-2002 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!