Тъй както праведният мъж
безмълвно пред смъртта линее
и някой казва "Отведнъж
предаде дух", друг - "Още не е":
така да се споим, без звук,
без рой сълзи, без скръбен зов,
без погледът на всеки тук
да граби нашата любов.
Размърдването на земята
събужда страх, а и въпроси,
но трусът горе в небесата,
макар могъщ, беди не носи.
Досадните подлунни люде
се влюбват земно, самотата
при тях успява да прокуди
опорите на сетивата.
Но обичта ни - толкоз фина,
скрепена с мисли безизкусни -
не се дели наполовина,
ведно с очи, ръце и устни.
Душите ни, единство свято,
не се разкъсват в таз раздяла,
а ще се стелят като злато,
ковано тънко до премала.
Те две са, колкото са две
и рамената на пергела -
духът ми в кръг край теб снове,
а ти към мен си се навела.
И все във центъра стоиш,
когато надалеч блуждая,
и пътя ми с лице следиш
до връщането ми накрая.
С теб, твърдо рамо в свят менлив,
намирам дирята си точна;
кръгът ми стана устойчив
и свършва там, където почна.
|