Ако допуска някой, мисли, смята,
че е отгатнал аз в коя съм влюбен,
                        с таз клетва да умре погубен:
                        дано девица простовата
му бръкне в джоба, после за отплата
            преспи наред със всеки негов враг;
            за мъст да стене той, а после пак
            пред нея да пълзи с превит гръбнак.

Цял да се сгърчи, мира да не види
от мисъл кой го е довел дотам.
                        И не от съвест, а от срам,
                        заради хорските обиди,
любима да смени с хемороиди.
            Без сам да е минавал под венчило,
            с имот да се прости, зарад немило
            синче наследник, сестрино котило.

За заговор да бди и всеки път
от страх, че е замесен, да се кае -
                        сам гроба си да изкопае.
                        Децата му - все чужда плът -
паричния му дълг да наследят.
            И толкоз паразити да натрупа,
            че сам да чезне в общата им група.
            Да се обреже за безплатна супа.

Жлъчта на мащехите, туй, което
деспот и роб взаимно си кроят,
                        хазартният ламтеж, ядът,
                        на паяка, змията, псето -
да глозгат вкупом, биж желал, сърцето
            на моя враг. Но ако за късмет
            не мъж, жена научи тоз секрет,
            мен Бог ще е проклел от по-напред.

Бележки:

Анатемата, клетвата и понякога призоваването на Фуриите е утвърдена форма в античната поезия. Неназованата недискретна личност, към която е адресиран пороят от проклятия в случая, е честа мишена за гнева на изисканите влюбени.

върни се | съдържание | продължи