Любов, дори и сатаната
би нещо дал в замяна за душата.
В двореца твоят стил цари -
подлъгват те с изкуство, с лов, с игри,
да станеш техен, вместо свой;
пък аз, без дял и без покой,
бях просто зле - сега снишавам бой.
От теб не искам разрешение
за мними сълзи, клетвонарушение,
не прося днес пред твоя трон
отмяна на природния закон:
все привилегии, които
раздаваш - да им е честито
на тези, що с лъжи ти плащат мито.
О, дай ми слабост, заслепение,
да стана като теб, без ум и зрение;
Любов, не бих желал да знам,
че е любов изпитаният срам,
че всеки е отгатнал в мен
един несретник вдетинен -
тя също, двойно да съм унижен.
Не даваш нищо - имаш право:
аз не последвах знака ти стремглаво.
Градче, което в бой изгаря,
не е в позиция да преговаря.
Бях победената страна,
а милост няма във война.
С прекрасен лик Врагът ме прокълна.
Това лице култ да срази
могло би, или - град да порази;
това лице чрез твойта сила,
Любов, мъртвец изравя от могила
и двата полюса споява,
пустиня с хора населява
и прокопава рудници във лава.
Познавам ти, Любов, юмрука,
а ножа - не. Ако решиш поука
светът от мен да извлече,
туй тяло трябва да се насече
с научна цел, а в твоя клуп
едва търпя тормоза груб.
Та учи ли се по разкъсан труп?
|