е. е. къмингз

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на автора

 

Живял някой си в доста приличен град

 

е. е. къмингз

 

Превод от английски: Христина Керанова

 

 

живял някой си в доста приличен град
(камбани летели нагоре и после назад)
пролет лято есен зима
той пеел ако не успеел, а успеел ли танцувал

 

Жени и мъже (и големи и малки)
грижа за някой си нивга си нямали
сеели каквото нямали и после жънели същото
под слънцe лунa звезди и дъжд

 

Децата се досещали (но малко били
и забравяли повече както растели
(есен зима пролет лято)
че обича го никоя толкова много

 

като сегашно и минало, като листо и дърво
тя с него се смеела и с него тя плачела
птичка в снега и вятър в степта
бил всичко за нея на тоз някой света

 

a женели се някои за вечните любими
през плач се смеeли и танцът си танцували
(ставай погледни вярвай и следва)
за нестореното съжалявали заспивали и сънували

 

звезди дъжд слънцe и лунa
(само снегът може да обясни едва
как децатa забравят за да помнят все пак
а камбаните литват нагоре и после назад)

 

и един ден предполагам тоз някой умрял
(но целувка за сбогом никой не му дал)
хора забързани един до друг ги погребали
малко по малко било по било

 

стъпка по стъпка ден след ден
лека-полека в по-дълбок сън
някой и никоя в гроб през април
жадният дух всички да и ако примирил.

 

Жени и мъже (и динг и донг)
лято есен зима пролет
пак посятото жънат и обратно се връщат
под слънце луна звезди и дъжд

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

Електронна публикация на 22. юни 2020 г.
©1998-2020 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]