Робърт Крийли

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен указател

 

Дъждът

 

Робърт Крийли

 

Превод от английски: Христина Керанова

 

 

    През нощта звукът се
    върна пак
    и пак заваля
    тих, упорит дъжд.

     

    Какво за себе си
    трябва да помня,
    настойчиво
    непрекъснато? Дали

     

    че никога слабият,
    a дори и силният,
    дъжд
    за мен няма да е

     

    нещо друго,
    нещо не така натрапчиво --
    нима ще съм затворен в тази
    крайна несигурност.

     

    Любима, ако ме обичаш,
    легни до мен.
    Бъди за мен, като дъждa,
    изход

     

    от умората, глупостта, полу-
    страстта на нарочното безразличие.

     

    Бъди мокра
    от прилично щастие.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

Електронна публикация на 08. октомври 2017 г.

г1998-2017 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]