Хулио Кортасар

проза

Литературен клуб | страницата на автора | преводна художествена литература

 

Ловец на свечерявания

 

Хулио Кортасар

 

Превод от испански: Стефка Кожухарова

 

          Хулио Кортасар, Някой си Лукас, АГАТА-А Ако бях режисьор, щях да се посветя на лова на свечерявания. Проучил съм всичко освен сумата, необходима за сафарито, защото едно свечеряване не се оставя да бъде уловено просто така, искам да кажа, че понякога започва като нещо незначително и точно когато го оставиш, му порастват крила или, обратното, потънало е в разточителство от цветове, но изведнъж се оказва само като един мокър папагал, и в двата случая се предполага, че имаш камера с добър цветен филм, предварително си взел пари за пътуване и нощувки, както и за да наблюдаваш небето и да избереш най-подходящия хоризонт, тези неща никак не са евтини. Във всеки случай мисля, че ако бях кинорежисьор, щях да се справя някак си, за да си осигуря лова на свечерявания, всъщност само на едно-единствено свечеряване, но за да стигна до последното и единствено свечеряване, трябва да снимам читирийсет или петдесет, защото, ако бях кинорежисьор, щях да имам същите изисквания към словото, жените или геополитиката.
         Не е така и се усещам, като си представям вече уловеното свечеряване да спи в безкрайно дългата си спирала, навита в тенекиена кутия. Моят план: не само да уловя свечеряване, но и да го възпроизведа за себеподобните си, които знаят твърде малко за него; искам да кажа, че хората в градовете виждат как залязва слънцето, ако го виждат зад сградата на пощата или зад апартаментите отсреща, или на някакъв хоризонт, прорязан от телевизионните антени и стълбовете на уличното осветление. Филмът ще бъде ням или със звук, който всъщност ще представлява само звуците по време на заснемането на свечеряването, вероятно кучешки лай или жужене на комари, с повече късмет звънчето на някоя овца или разбиваща се вълна, ако свечеряването е морско.
         От опит и от ръчния часовник знам, че едно хубаво свечеряване продължава не повече от двайсет минути между климакса и антиклимакса – две неща, които бих махнал, за да оставя само бавната игра между тях, калейдоскопа от незабележими мутации, така ще имаме филм от онези, които наричат документални и се пускат преди Бриджит Бардо, докато хората сядат и гледат екрана, все едно че още са в автобуса или в метрото. Филмът ми ще бъде снабден с писмено обяснение (може би прочетено от глас зад кадър), състоящо се от следните редове: „Ще видите свечеряването на 7 юни 1976, заснето от Х на филм М със стационарна камера без прекъсване в продължение на Z минути. Зрителите са уведомени, че освен свечеряването не се случва абсолютно нищо, затова е препоръчително да се държат все едно са у дома си и да правят каквото си поискат, например гледат свечеряването, обръщат му гръб, говорят с някого, разхождат се и др. Съжаляваме, че не можем да им предложим да запалят цигара, нещо винаги толкова хубаво на свечеряване, но средновековните условия в киносалоните изискват, както е известно, този прекрасен навик да бъде забранен. В замяна на това не е забранено да си пийнеш солидна глътка от шишенцето в джоба, разпоредителят ги продава отвън във фоайето”.
         Невъзможно е да се предскаже съдбата на моя филм, хората ходят на кино, за да забравят за самите себе си, а едно свечеряване означава точно обратното, това е часът, в който може би се виждаме малко по-разголени, поне с мен е така, и е мъчително и полезно; може и други да се възползват, никога не се знае.

 

 

 

---

 

 

 

* Разказът е от сборника „Някой си Лукас“, който издаден на български език с марката на Издателство "АГАТА-А"!

Електронна публикация на 22. декември 2015 г.
Публикация в кн. „Някой си Лукас“, Хулио Кортасар, пр. Стефка Кожухарова, Издателска група „АГАТА-А“, С., 2015 г.
г1998-2017 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]