Толкова рано, че е почти тъмно навън още.
Близо до прозореца съм с кафе,
и обикновените ранно сутрешни работи
които минават за мисли.
Когато виждам момчето и приятеля му
идвайки по пътя
да разнасят вестника.
Носят шапки и пуловери,
и едното момче има чанта през рамото си.
Толкова са щастливи
че не казват нищо, тези момчета.
Мисля, че ако можеха, щяха да се хванат
под ръка.
Рано сутрин е,
и те правят това заедно.
Приближават се, бавно.
Небето просветва,
макар луната още да виси бледа над водата.
Такава красота че за минута
смъртта и амбицията, дори любовта,
не се побират.
Щастие. То приближава
неочаквано. И се отдалечава, наистина,
с някакъв ранно сутрешен разговор за него.

върни се | продължи