Итало Калвино

проза

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | преводна литература

 

АКО В ЗИМНА НОЩ НЯКОЙ ПЪТНИК

 

Итало Калвино

 

Превод от италиански: Юлия Тошева

 

          I

 

          Започваш да четеш новия роман на Итало Калвино "Ако в зимна нощ някой пътник". Отпусни се! Съсредоточи се! Прогони всякакви други мисли! Нека светът, който те заобикаля, изгуби ясни очертания. По-добре затвори вратата - оттатък телевизорът все работи. Кажи веднага на другите: "Не, не искам да гледам телевизия!" Ако не те чуят, повиши глас: "Чета! Не ми пречете!" При този шум може и да не са те чули, затова го кажи по-високо, извикай: "Започвам да чета новия роман на Итало Калвино!" Ако пък не искаш, не им го казвай - да се надяваме, че ще те оставят на мира.
          Настани се, както ти е най-удобно: седнал, излегнат, свит на кълбо, изпънат в цял ръст, изтегнат по гръб, на една страна, по корем. На креслото, на дивана, на люлеещия се стол, на шезлонга, на табуретката. На хамака, ако имаш хамак, на леглото, разбира се, или в леглото. Можеш и на главата си да застанеш в йогийска поза. Естествено, като обърнеш книгата наопаки.
          Разбира се, човек никога не намира идеалната поза за четене. Някога четели прави, застанали пред статив за книги. Хората били свикнали да стоят прави. Така си почивали, когато били уморени от езда. Никому не хрумвало да чете, яздейки, а ето че мисълта да четеш, яхнал коня, поставяйки книгата върху гривата му, или пък дори провесвайки я на специална сбруя около ушите на коня, сега ти се струва привлакателна. Сигурно е много удобно да се чете с крака на стремената - главното условие, за да се насладиш на четенето, е краката да са нависоко.
          Е добре, какво чакаш? Протегни крака, изпъни ги дори върху някаква възглавничка, върху две възглавнички, върху облегалката на дивана, върху страничните облегалки на креслото, върху масичката за кафе, върху писалището, върху пианото, върху глобуса. Преди това си събуй обувките. Разбира се, ако искаш да вдигнеш крака - ако ли не, обуй ги отново. Сега не стой така с обувките в едната ръка, а в другата с книгата...
          Нагласи лампата така, че да не ти се изморяват очите. Направи го още сега, защото погълне ли те четивото, няма да можеш да се помръднеш. Нека страницата не е в сянка, нека черните букви не се трупат на сивия фон, еднообразни като стадо плъхове; но внимавай и светлината да не блести много ярко върху нея, да не се отразява върху безмилостната белота на листа, разяждайки сенките на буквите като по южняшко пладне. Опитай се сега да предвидиш всичко, за да не ти се налага да прекъсваш четенето. Ако пушиш, цигарите и пепелникът да са ти подръка! Какво още има? Трябва да се изпишкаш? Е, ти знаеш най-добре!
          Но не очаквай кой знае какво точно от тази книга. Ти по принцип от нищо нищо не очакваш. Мнозина други, по-млади или по-възрастни от теб, живеят в очакване на изключителни преживявания: от книгите, от хората, от пътуванията, от събитията, от всичко онова, което утрешният ден крие. Но ти - не. Ти знаеш, че най-доброто, което можеш да очакваш, е да избегнеш най-лошото. До това заключение си стигнал както в личния си живот, така и по общите и дори световните проблеми. Ами при книгите? Е да, именно защото го изключваш във всяка друга област, мислиш, че все още можеш да си позволиш младежкото удоволствие да очакваш хубавото в една толкова ограничена област като книгите, където може да ти провърви или да не ти провърви, но опаснотта от разочарование не е голяма.
          И така, прочел си във вестника, че е излязла "Ако в зимна нощ някой пътник", новата книга на Итало Калвино, който от години нищо не е публикувал. Отбил си се в книгарницата и си я купил. Добре си направил!
          Още на витрината на книжарницата си забелязал корицата със заглавието, което търсиш. Вървейки по тази зрителна следа, си влязъл в магазина, проправяйки си път през плътната преграда на КНИГИТЕ., КОИТО НЕ СИ ЧЕЛ, а те те гледат навъсено от рафтовете и лавиците, за да те сплашат. Но ти знаеш, че не трябва да се колебаеш, защото тук върху цели хектари се простират КНИГИТЕ, КОИТО МОЖЕШ И ДА НЕ ЧЕТЕШ; КНИГИТЕ, СЪЗДАДЕНИ С ДРУГА ЦЕЛ, А НЕ ЗА ЧЕТЕНЕ; КНИГИТЕ, КОИТО ВЕЧЕ СИ ЧЕЛ, БЕЗ ДА ИМА НУЖДА ДОРИ ДА ГИ ОТВАРЯШ, ТЪЙ КАТО ПРИНАДЛЕЖАТ КЪМ КАТЕГОРИЯТА НО КНИГИТЕ, ЧЕТЕНИ ОЩЕ ПРЕДИ ДА СА БИЛИ НАПИСАНИ. Така преминаваш първото укрепление на защитниците на крепостта и срещу теб се възправя пехотата на КНИГИТЕ, КОИТО, АКО ИМАШЕ НЯКОЛКО ЖИВОТА, СИГУРНО НА ДРАГО СЪРЦЕ БИ ПРОЧЕЛ, НО НАЛИ ДНИТЕ ТИ СА БРОЕНИ! Бързо ги прекрачваш и попадаш сред отредите на КНИГИТЕ, КОИТО ВЪЗНАМЕРЯВАШ ДА ПРОЧЕТЕШ, НО ПРЕДИ ТОВА ТРЯБВА ДА ПРОЧЕТЕШ ДРУГИ; КНИГИТЕ, КОИТО СА ТВЪРДЕ СКЪПИ И МОЖЕШ ДА ПОИЗЧАКАШ, ЗА ДА СИ ГИ КУПИШ, КОГАТО ЩЕ СЕ ПРОДАВАТ НА ПОЛОВИН ЦЕНА; КНИГИТЕ... (виж по-горе), КОГАТО ГИ ОТПЕЧАТАТ В ДЖОБНИ ИЗДАНИЯ; КНИГИТЕ, КОИТО БИ МОГЪЛ ДА ЗАЕМЕШ ОТ НЯКОГО; КНИГИТЕ, КОИТО ВСИЧКИ СА ЧЕЛИ, ТАКА ЧЕ ВСЕ ЕДНО, ЧЕ И ТИ СИ ГИ ЧЕЛ. Отблъсквайки тяхното настъпление, стигаш до кулите на крепостта, които се отбраняват от:
         КНИГИТЕ, КОИТО ОТДАВНА СИ НАМИСЛИЛ ДА ПРОЧЕТЕШ
         КНИГИТЕ, КОИТО ОТ ГОДИНИ НАПРАЗНО ТЪРСИШ
         КНИГИТЕ НА ТЕМИ, КОИТО В МОМЕНТА ТЕ ИНТЕРЕСУВАТ
         КНИГИТЕ, КОИТО БИ ИСКАЛ ВИНАГИ ДА ИМАШ ПОД РЪКА
         КНИГИТЕ, КОИТО БИ ИСКАЛ ДА ИМАШ, ЗА ДА ГИ ПРОЧЕТЕШ НЯКОГА, МОЖЕ БИ ОЩЕ ТОВА ЛЯТО
         КНИГИТЕ, КОИТО БИ ИСКАЛ ДА ПОСТАВИШ ДО ДРУГИ КНИГИ В БИБЛИОТЕКАТА СИ
         КНИГИТЕ, КОИТО ОТ ПРЪВ ПОГЛЕД ТЕ ГРАБВАТ  БЕЗ ДА ЗАНЕШ ЗАЩО.
         Ето че успя да сведеш неизброимите противници до един безспорно голям и все пак ограничен брой, макар че тази относителна победа е застрашена от засадите на КНИГИТЕ, КОИТО СИ ЧЕЛ ТОЛКОВА ОТДАВНА, ЧЕ Е ВРЕМЕ ДА ГИ ПРЕПРОЧЕТЕШ, и на КНИГИТЕ, КОИТО ВИНАГИ СИ СИ ДАВАЛ ВИД, ЧЕ СИ ЧЕЛ, И Е КРАЙНО ВРЕМЕ НАИСТИНА ДА ПРОЧЕТЕШ.
          Измъкваш се бързо, криволичейки, и с един скок проникваш в крепостта на НОВОСТИТЕ, ЧИИТО АВТОР ИЛИ ТЕМА СА ТИ ИНТЕРЕСНИ. И тук можеш да направиш пробив в редиците на противника, разделяйки ги на НОВИ КНИГИ НА НЕНОВИ АВТОРИ ИЛИ ТЕМИ (за теб или изобщо), НОВИ КНИГИ НА НАПЪЛНО НЕПОЗНАТИ АВТОРИ ИЛИ ТЕМИ (поне за теб) и да определиш дали те привличат поради твоя стремеж или необходимост от новото или от неновото (новото, което търсиш в неновото, и неновото, което търсиш в новото).
          Всичко това означава, че след като бързо си обходил с поглед заглавията, изложени в книжарницата, си насочил стъпките си към една купчина "току-що пристигнали от печатницата екземпляри на "Ако в зимна нощ някой пътник", сграбчил си една книга и си я занесъл на касата, за да се узакони правото ти на собственост върху нея.
          Хвърлил си още един боязлив поглед към книгите наоколо (или по-скоро книгите те гледат боязливо като кучета, които от клетките на градския кучкарник наблюдават свой събрат как се отдалечава на каишката на собственика си, дошъл да го прибере) и си излязъл.
          Току-що публикуваната книга ти доставя особено удоволствие. Тя не е само книга, която носиш със себе си: доставя ти удоволствие нейната новост, макар че това може би е просто новостта на вещ, току-що излязла от фабриката, красотата на младостта, с която се кипрят и книгите и която трае, докато в бързо настъпващата есен на библиотеките обложката не потъмнее, прахта не се натрупа по краищата, корицата не се измачка по ъглите. Не, ти се надяваш, че си попаднал на истинска новост, която, след като веднъж е била новост, си остава новост завинаги. Прочитайки една току-що публикувана книга, ти си присвояваш още в първия миг тази новост, без да трябва да търсиш и да я преследваш. Може би този път си попаднал на нея? Човек никога не знае. Да видим как започва.
          Може би още в книжарницата си разгърнал книгата. Или не си успял, тъй като е била увита в целофан. Сега си в автобуса, прав сред другите пътници, с едната ръка си се хванал за дръжката, а със свободната разгъваш пакета с някак маймунски жестове - с жестовете на маймуна, която иска да обели банан, без да се пусне от клона. Внимавай, блъскаш околните - извини им се поне!
          Или може би книжарят не е увил книгата, дал ти я е в плик. Това опростява нещата.  Пътуваш с колата си, спрял си на светофар, изваждаш книгата от плика, разкъсваш прозрачната обвивка, зачиташ се в първите редове. Засипва те ураган от бибибкания - светофарът свети зелено, пречиш на движанието.
          Седиш на работното си място, поставил си книгата сякаш случайно между служебните книжа, изведнъж преместваш една папка и погледът ти попада върху нея, отгръщаш я разсеяно, подпираш се с лакти на масата, подпираш бузи на свитите си юмруци, сякаш си се съсредоточил в някаква преписка, а всъщност изучаваш началните страници на романа. Бавно отпускаш гърба си на облегалката, повдигаш книгата на височината на носа си, накланяш стола на задните му крака, отваряш едно странично чекмедже на писалището, за да изпънеш върху него краката си - тъй като положението на краката ти при четене е изключително важно, - изпружваш крака върху писалището, върху неотворените преписки.
          Но нима това не ти се струва проява на неуважение? Неуважение, разбира се, не към работата ти (не става въпрос да оценяваме професионалната ти вещина - нека приемем, че работата ти е неделима част от непродуктивната дейност, която обхваща такава голяма част от националната и световната икономика), а неуважение към книгата. Още по-лошо: ако по стечение на обстоятелствата или по собствен избор ти си от онези, за които да работиш означава да работиш истински, да създаваш - съзнателно или несъзнателно - нещо необходимо или поне не излишно не само за теб, а и за другите. Тогава книгата, която си взел със себе си на работното си място като един вид амулет или талисман, те подлага на непрестанни събазни, отвлича, макар за секунди, вниманието ти от неговия главен обект, бил той електронният перфоратор, фурната в кухнята, командните лостове на булдозера, пациентът под кислородния апарат на операционната маса.
          С една дума, за предпочитане е да обуздаеш нетърпението си и да отвориш книгата едва когато си у дома. Да, сега да! Ти си в стаята си, на спокойствие, отваряш книгата на първа страница - не, на последната, защото искаш преди всичко да видиш колко е голяма. Добре, че не е много голяма! Да се пишат дълги романи днес е недоразумение: времето вече е разпокъсано, ние можем да живеем или да мислим само в отрязъци от време, които се отдалечават от нас, всеки по своята траектория, и веднага изчезват. Последователността на времето откриваме само в романите от онази епоха, когато времето вече не е било спряло, но все още не е било и разпокъсано: една епоха, продължила стотина години, не повече.
          Въртиш книгата в ръце, прочиташ изреченията отзад на корицата - общи фрази, които не казват кой знае какво. Така е по-добре - никакви разсъждения не се натрапват недискретно на разсъжденията, които книгата би трябвало пряко да ти внуши, на онова, което ти сам би трябвало да извлечеш от книгата, независимо какво е то. Разбира се, и това обхождане на книгата, прочитът на онова, което е написано за нея, преди да прочетеш онова, което е написано в нея, е част от удоволствието на новата книга. Но като всички предварителни удоволствия то не може да продължи вечно, а те тласка към по-пълното удоволствие на конкретното действие, или с други думи прочита на книгата.
          Вече си готов да се заловиш за първите редове на първата страница. Очакваш да разпознаеш непогрешимия тон на автора. Не, изобщо не го разпознаваш! Но всъщност кой е казал, че тонът на този автор е непогрешим? Напротив, знае се, че във всяка своя книга този автор е твърде различен. Човек го разпознава именно по тези различия. И все пак струва ти се, че тук нищо не напомня за всички други книги, написани от него, поне доколкото си ги спомняш. Разочарован ли си? Нека не бързаме! Може би в началото изпитваш известно объркване, както когато срещнеш човек, чието име си свързвал с определено лице и напразно се опитваш да съпоставиш чертите, които виждаш, с онези, които си спомняш. Продължаваш да четеш и осъзнаваш, че книгата все пак е увлекателна, независимо какво си очаквал от автора: тази книга те грабва, всъщност дори си доволен, че държиш в ръце нещо, за което все още не знаеш точно какво е.

 

 

 

 

 

 

 

 

Прочети "По килима от листа, озарени от луната", японското начало на романа, в превод на Нева Мичева, 2008 г.

 

Електронна публикация на 13. ноември 2003 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]