Роберто Боланьо

проза

Литературен клуб | страницата на автора | преводна художествена литература

 

ИЗ „ОТДАЛЕЧЕНА ЗВЕЗДА“

 

Роберто Боланьо

 

Превод от испански: Людмила Петракиева

 

Корица на книгата

         Там, високо в небето, самолетът започна да изписва стихове. В първия миг ми се стори, че пилотът е полудял, и това не ме изненада. Лудостта не беше рядкост в онези дни. Помислих, че се извърта във въздуха, заслепен от отчаяние, в очакване всеки миг да се забие в някоя сграда или градски площад. Но почти веднага, сякаш родени от въздуха, се появиха буквите. Букви от сивкавочерен дим, съвършено ясно очертани върху огромния екран на синьорозовото небе, смразяващи вперените в тях очи. IN PRINCIPIO… CREAVIT DEUS… COELUM ET TERRAM1, разчетох като насън. Останах с впечатлението – с надеждата, - че става въпрос за рекламна кампания. Изсмях се самичък. Тогава самолетът зави в западна посока, към нас, после направи още един завой и долетя повторно. Този път стихът бе много по-дълъг и се простря до южните предградия. TERRA AUTEM ERAT INANIS… ET VACUA… ET TENEBRAE ERANT… SUPER FACEM ABYSSI… ET SPIRITUS DEI… PEREBATUR SUPER AQUAS…2
         Изглеждаше, че самолетът ще се изгуби зад хоризонта, към крайбрежните планини или към Андите – кълна се, не знам, - в южна посока, към обширните гори, но той се върна.
         Вече почти всички в „Ла Пеня” гледаха към небето.
         Един от затворниците – наричаше се Норберто и постепенно полудяваше (поне такава бе диагнозата му според друг задържан, психиатър социалист, когото, както ми казаха, разстреляли, въпреки че владеел напълно психическите и емоционалните си способности) – направи опит да се покатери на оградата между мъжкия и женския двор и закрещя: това е Месершмит 109, изстребител Месершмит от германското Луфтвафе, най-добрият изстребител през 1940 г. Загледах се втренчено – в него, а след това и в останалите задържани и всичко ми се стори обвито в сива прозрачна пелена, сякаш „Ла Пеня” потъваше назад във времето.
         На входната врата на гимнастическия салон, където нощем спяхме направо на пода, неколцина надзиратели бяха прекъснали разговора си и гледаха към небето. Всички арестанти стояха прави и също гледаха към небето; бяха зарязали партиите шах, броенето на вероятните оставащи ни дни, споделените тайни. Лудия Норберто, вкопчен в оградата като маймуна, се кикотеше и викаше, че Втората световна война се е върнала на Земята, онези от Третата са се объркали, това е Втората, връща се, връща се, връща се. Паднала се е на нас, чилийците, ние сме народ с истински късмет, да я посрещнем, да я приветстваме с добре дошла, викаше той, а слюнката му, много бяла слюнка, ярко откроена на преобладаващия общ сив фон, се стичаше по брадичката му, мокреше яката на ризата и образуваше голямо мокро петно на гърдите.
         Самолетът се наклони, легна на едно крило и се върна в центъра на Консепсион. DIXITQUE DEUS… FIAT LUX… ET FACTA EST LUX3, разчетох с мъка, или по-скоро отгатнах, или си измислих, или ми се привидя насън. Оттатък оградата, засенчили очи с ръка, жените също следяха полета на самолета внимателно, толкова смирено, че сърцето ми се сви. За миг ми мина през ум, че ако Норберто бе понечил да си тръгне, никой нямаше да го спре. Затворници и надзиратели – всички освен него стояха неподвижно, с обърнати към небето лица. Никога преди не бях виждал толкова печал, събрана на едно място (така поне си помислих тогава; сега някои утрини от детството ми се струват по-тъжни от онзи изгубен следобед през 1973 г.).
         А самолетът пак профуча над главите ни. Описа кръг над морето, издигна се и се върна към Консепсион. Какъв пилот, крещеше Норберто, самият Галанд4 или Руди Рудлер не биха се справили по-добре, нито Хана Рейч5 или Антон Фогел, нито Карл Хайнц Шварц, нито Бременският лъв от Курико, нито самият Ханс Марсей6, ако бе възкръснал. После Норберто ме погледна и ми намигна. Лицето му се бе наляло с кръв.
         В небето над Консепсион останаха следните думи: ET VIDIT DEUS… LUCEM QUOD… ESSET BONA… ET DIVISIT… LUCEM A TENEBRIS.7 Последните букви се губеха на изток сред игловидните облаци, зареяни нагоре по Био-Био. Самолетът се вдигна отвесно и се изгуби, изчезна без следа в небето. Сякаш всичко бе само мираж или кошмарно съновидение. Какво е написал, другарю, чух да пита миньор Лота. В „Ла Пеня” половината от задържаните (мъже и жени) бяха от Лота8. Нямам представа, но изглежда е важно, отговори му някой. Друг глас отсече – лиготии, но тонът издаваше страхопочитание и удивление. На вратата на гимнастическия салон карабинерите се бяха умножили, вече бяха шестима и шушукаха помежду си. Норберто, увиснал на оградата, риеше непрестанно с крака, като че искаше да изрови дупка в пръстта, и прошушна: това е възраждането на блицкриг или аз окончателно полудявам. Успокой се, му рекох. По-спокоен няма накъде, нося се като в облак, отвърна ми той. После въздъхна дълбоко и изглежда наистина се успокои.
         В същия миг, предшестван от особен пукот, сякаш някой бе размазал много голямо насекомо или много малка бисквита, самолетът се появи отново. И този път наближаваше откъм морето. Видях вдигнати ръце, които сочеха към него, мръсни ръкави, които следваха посоката на полета му, дочух и гласове, но сигурно е бил само вятърът. В действителност никой не се осмеляваше да проговори. Норберто стисна силно клепачи и после отвори широко очи. Божичко, рече, Отче наш, прости ни за прегрешенията на нашите братя, прости и на нас за нашите грехове. Ние сме само чилийци, господи Боже наш, възкликна той, невинни сме, невинни. Произнесе го силно и ясно, а гласът му не трепна. Разбира се, всички го чухме. Някои се изкискаха. Зад гърба си чух двусмислици, съчетание от насмешка и богохулство. Обърнах се и потърсих с поглед шегаджиите. Лицата на задържаните и на карабинерите се въртяха като в колело на късмета9, бледи и изпити. Докато лицето на Норберто оставаше неподвижно в средата. Бе състрадателно лица, което потъваше надолу към земята. Фигурка, която подскачаше, сякаш бе несполучил пророк, свидетел на появата на дългоочакван страховит месия. Самолетът премина с рев над главите ни. Норберто обгърна тялото си с ръце, сякаш трепереше от студ.
         Успях да зърна пилота. Сега той не поздрави съвсем открито. Приличаше на затворена в кабината каменна статуя. Небето потъмняваше, не след дълго нощта щеше да покрие всичко наоколо, облаците вече не розовееха, а бяха оцветени в черно с червени жилки. Докато летеше над Консепсион, симпатичната фигура бе заприличала на петно на Роршах10.
         Този път изписа само една дума, по-уголемена от предишните, разположена, както ми се стори, над самия център на града: ЗНАЙТЕ. След това самолетът сякаш се разклати, изгуби височина, без малко да се преметне презглава върху терасата на покрива на някоя сграда, като че пилотът бе изключил мотора и ни предлагаше първия нагледен пример на познанието, което имаше предвид или към което настойчиво ни приканваше. Но това продължи само миг, докато нощта и вятърът заличат буквите на последната дума. После самолетът изчезна.

 

 

 

---

 

Бележки на преводача:

 

1 "В началото Бог сътвори небето и земята." (Бит. 1,1) - Лат. [горе]
2 "А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната и Дух Божий се носеше над водата." (Бит. 1,1 -2) - Лат. [горе]
3 "Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина." (Бит. 1,3) - Лат. [горе]
4 Адолф Йозеф Фердинанд Галанд (1912-1996), немски пилот, прославил се през Втората световна война. [горе]
5 Немска авиаторка (1912-1979), първата жена, управлявала хеликоптер и реактивен изтребител. [горе]
6 Немски пилот (1919-1942), известен през Втората световна война; загинал в полет. [горе]
7 "Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели светлината от тъмнината." (Бит. 1,3-4) - Лат. [горе]
8 Център на голям въгледобивен басейн, чиито мини (в централната част на Чили) са национализирани от правителството на С. Алиенде. [горе]
9 Американска телевизионна игра, наречена така заради огромното колело, чието завъртане определя размера на печалбата на участниците или вида на наградата. [горе]
10 Швейцарски психиатър и психоаналитик (1884 - 1922), въвел изследването на асоциациите на пациента спрямо показваните му петна. [горе]

 

 

Издателство "РИВА"!

Електронна публикация на 03. юли 2013 г.
Публикация в кн. „Отдалечена звезда“, Роберто Боланьо, Изд. „Рива“, 2012 г., пр. Людмила Петкракиева
г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]