Жужа Бенеи

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на авторката

 

ПАРЦАЛИВИ ФРАГМЕНТИ

 

Жужа Бенеи

 

Превод от унгарски: Светла Кьосева

 

 

Като нещата, заключени в себе си,
стърча отвъд самотата, до граничния камък
на битието.

 

 

*

 

 

Остаряхме. Ала под кожата
ребрата ти са като развълнувано море
за голите ми длани.

 

 

*

 

 

Онази черна точка е пропадането.
Прибоят на забравата
шиба по-високо.

 

 

*

 

 

Лъч от открехнат прозорец, кафяво-червеникав
залез, прашни тухлени стъпала.
Защо точно те?

 

 

*

 

 

Родена съм да търся. Подпори по
невидимото скеле на пространството.
Обичта ли?

 

 

*

 

 

Нищо до нищо – как ли фантазирам?
Фантазията как създава нищото?
Все по се удължават сенките на небитието.

 

 

*

 

 

Болката, която понякога прорязва
тялото като гърч на мускул.
Спомен за обич.

 

 

*

 

 

Ножът на болката изчегъртва чувството.
Стенеща вихрушка заглажда с лед душата.
Замразено море.

 

 

*

 

 

Раната от последната отронена дума
дълго кърви. Много бавно обрасва
с вечно мълчание.

 

 

*

 

 

Кръстосани плетеници от
коренища. А на земята, горе,
самотна фиданка.

 

 

*

 

 

Единственият смисъл на живота ни е
да родим смъртта. Обърнато битие.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 08. февруари 2011 г.
г1998-2014 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]