Сега да.
Нека дойдат болката,
контракцията и потта,
да си проправят път през
костта и плътта,
плътта и костта,
да дойде кръвта,
пулсът да се учести, дишането да се ускори и да му се притури
едно ново дишане, новородено,
да дойдеш бързо и здрав, и да се смееш, да свикнеш
да си мирен и близък, осъзнат,
да се наслаждаваш на нощите и дните, в светлина,
изчерпвайки ги.
Нека приплакваш,
като знаеш, че има утеха.
............................................................
И нека ние да не забравяме: Че вече те има.
Няма да правим от детството ти
чиста гаранция
за онази дислокация на слепия случай,
наречена бъдеще.

върни се | продължи