Мая Анджелоу

поезия

Литературен клуб - над 20 години! | азбучен каталог | страницата на авторката

 

Аз пак се вдигам

 

Мая Анджелоу

 

Превод от английски: Христина Керанова

 

 

Може да ме клеветиш в историята
нагло да усукваш, знаеш как,
и в калта може да ме стъпчеш,
но като прах, аз ще се вдигна пак.

 

Дразни ли те мойта дързост?
Затуй ли погледът ти потъмня?
Че пристъпвам сякаш нефт
извира в мойта гостна.

 

Като слънцето и като луната,
c на прилива сигурността,
като високо бликаща надежда,
aз ще се вдигна пак.

 

Иска ти се да ме видиш повалена?
C наведена глава и поглед сведен?
Рамената капнали като сълзи.
Изтощена от плач неутешен?

 

Гордостта ми те обижда?
Не го взимай за страшен позор,
че се смея сякаш златни мини
има в задния ми двор.

 

Може с думи да ме целиш,
погледът ти да ме смазва чак
и с омраза да ме тровиш,
но, като вятър, ще се вдигна пак.

 

Моят чар ли те разстройва?
Какъв ли шок ти е това
че танцувам сякаш крия диаманти
в пресечката на моите бедра?

 

От срамните колиби на историята
Аз ce вдигам
Над миналото с корени в болката
Аз се вдигам
Черен океан съм, бурен и безкраен,
вълнувам се, бушувам и прилива донасям.

 

Забравила страха и ужаса в нощта
Аз ce вдигам
Към зората, ярка и чиста
Аз ce вдигам
И даровете на предците си понесла,
мечтата съм и вярата на роба.
Аз се вдигам
Аз се вдигам
Аз се вдигам

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 15. май 2019 г.

©1998-2019 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]