„Всички автори са читатели“

         Идея: Литурне е идея, а не група. И идеята е, че Литературата е работа. Тя е труд, дело и плакат. Работническо дело. Мислех си, че ако литературата излезе на улицата, значи работата е станала много сериозна, сега виждам - това е по-скоро знак, че тя не се взима толкова на сериозно… което е здравословно.

         История: Литурне се зароди в чилийската хасиенда на Александър Мануилов, кръстник му стана гласът „Ангел Игов“, а Димитър Кенаров вкара невиждани животни сред нас. После взехме микрофон, сложихме шапка, за да пускат минувачите монети, и тръгнахме на път. Литурне не е група, това е шапката на групите.

         Дело: Кратко описание на мястото, микрофона, минувачите и метеорологията…
         а. Ходим само по места, където има електричество.
         б. Борим се със самото място - то е трудно, бременно и поставя условия. Трябва ни някаква граница все пак и затова слагаме микрофон; той застава между нас и минувачите, но границата е много пропусклива.
         г. Нямаме сценарий, често се налага да импровизираме и никога не е ясно кой ще чете със сигурност, още по-малко кой ще слуша. Затова минувачите са нашето случайно огледало.
         е. Освен от огледалото, ние се интересуваме и от метеорологията, защото зависим от нейните прогнози. Но всъщност разчитаме на времето… разчитаме, че то работи за нас.

         Друго: Всички автори са читатели и най-вече - хора: понякога скучни, понякога неумели, много често суетни. Излизането на открито е начин да се разбули авторството и да се разбере, че то е нещо ежедневно. Драги автори, това е много възпитателно и е полезно за сърцето… защото четенето е кръвта на литературата.

         Благодарности: на Мария Минкова (за плаката), на Видол (за отпечатването), на Емилиян Николов и www.litclub.com (за медийното партньорство и трудолюбието) и на съучастниците - Петър Чухов, Стоил Рошкев, Иван Христов, Тодора Радева, Стефан Иванов, Мария Василева, Надежда Радулова, Георги Господинов, Силвия Чолева и много други...
         Но най-големи благодарности заслужават минувачите - затова че минаха.

---

^*Mo chuisle (му-кушле, келтски) - мое сърцебиене (пулс), моя любов, моя кръв…

---

Бел. ред. Съкратен вариант на този текст е излизал в сп. „Алтера“. От списанието за пол, език и култура са цензурирали „и www.litclub.com“. Тук публикуваме оригинала.