Станислава Станоева

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на авторката

 

хидрофилия

 

Станислава Станоева

 

 

 

знам корените на водата
познавам ги с цялата си длан
с очите които гледат през нея
с всички потъвания
все по-дълбоко
зад тишината скрита в края на всяка капка
от която въздухът се сгъстява

 

тялото ми го няма
тялото ми изчезва – там –
в най-дълбокото –
до границата на виреене
облечен само с вода
лек син балон от лунапарк в края на лятото
пълен с озон и пясък
с който меря дълбочините

 

после наобратно ме подхвърлят вълните
аз съм новородено сгърчено бебе
с гумен клюн ме дълбае въздухът
и ме втвърдява като обувка за тенис
с цялата гравитация върху себе си
чувам нежния шепот под глината
дишай
дишай

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 22. юли 2009 г.
г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]