Соня Николова

поезия, проза

Литературен клуб - 20 години! | нова българска литература | страницата на автора

 

СТРИДИ

 

Соня Николова

"Мръсни опърпани чайки са нашите майки!"

 

         Името на девойката беше Стрида. Понеже големият португалски писател Паулу Коелю копирал от големия американски писател Хемингуей, който започнал "Старецът и морето" с изречението "Името на стареца беше Сантяго", а както твърди големият български писател Георги Господинов, "всяко начало е трудно!", както впрочем смята и дядо ми Велко, който от своя страна настоява, че "животът е море, а който не може да плува вътре ще се удави!", а пък майка го перифразира и казва, че "София е море и който не може да плува, ще се удиви!", а татко намира, че баба Крема е права, защото казва "нема месен, па обесен!", демек живота е училище, а класната казва, че живота е сложен, а мъжа на класната ходи с Евгения, на която й казват Женичка, също като в един разказ на големия български писател Чудомир, а на мене в момента ми се ходи на дискотека, понеже на Георги от съседния клас му бил голям, и понеже той е художник, и баща му е художник, а дядо му е зъболекар, а пък на мама всичките й зъби са изпадали, понеже едно време работеше в Козлодуй в атомната, понеже ни гледа тя, понеже е самотна майка и даже е чела Вирджиния Улф и даже знае коя е сегашната жена на баща ми, а тя въпросната е много зла, аз казах, че искам Чехов да ми е баща и всичко да му е прекрасно и косата и дрехите, да няма пърхут и да не мирише на водка и тъй като на мама й окапаха зъбите, а на Георги свако му е зъботехник, то аз ще накарам Гошо да се ожени за мен и да поправим на мама зъбите, и на тати ченето, и ще прочета на Георги новия си роман, който започва със следния епиграф "Мръсни опърпани чайки са нашите майки!", но неговата майка си купува списание "Крясък" и се облича като разплетена дамаджана и има кола и ходи на козметик и там чете списание "Нос и Стил", и често си прави козметични операции на дупето и много пъти ходи в "Булонския лес", където според мама парите никнат по дърветата, ако има на кой да го надървиш, но мама няма зъби и на никой не го дърви, обаче нейния сегашен шеф й вика "ше ядеш дървото" и понякога "ше хапнеш дръвцето", а понякога "лапни ми оная работа жено шашава", а мама нищо не му вика, само нощем понякога бълнува и бълнува за Чехов и неговия разказ "Стриди", а понякога казва така "Яж ми кура, бе Чехов!", а понякога е много мила и казва "Да може" и на сутринта когато се събудя, а тя вече е станала и отида на павилиона, където мама продава захар и ориз, ми казва "На ти една вафла мура и изчезвай!", а първото ми гадже Боби се шегуваше така "Вървя из папура и си хапвам вафла мура, а водата ми … до коленете!?", аз самата се казвам София, което според мама означава Светата божия премъдрост, която е една от ипостасите на Исус Христос, а мама се казва Мария и е шивачка по професия, а нейната класна й казвала, че "Любовта на мъжа минава през очите и през стомаха", а тя у дома се обличала винаги в бяло е пеела "Радвай се Марийо, пълна с благодат", а тати я биел всяка седмица, а понякога и през седмица и й викал курва, а даже й избил един зъб, ама тя не помни и мисли, че й го е избил Сашо жребеца от съседния павилион, а пък той изобщо не я познава.
         Тати пък, не познава Чехов и разказва на приятелите си само вицове за девственици, а той самият е мюсюлманин и вярва, че ще отиде в РАЯ сред гора от девственици и там някой ще го почерпи и той ще каже "Я да ти разкажа един виц, за оная курва Мария, жена ми де", и ще разкаже оня виц за девствениците дето били като консерви е не е важно кой е първия, важно било съдържанието да не се е вмирисало, а мама се омъжила девствена, също като майката на една голяма българска писателка, чието име не запомних, но тя побликува във вестника на ония по-младите чичковци, дето не са като старите писатели и всъщност могат да ти публикуват някой текст като този абсолютно безплатно и не се налага да им правиш свирки, както се случи с една моя преподавателка по френски госпожа Гекова, която на стари години прописала стихове и се наложило да направи свирка на известния местен поет Маралампи Маралампиев, и нейните поеми ги публикували във вестник "Български издател" и всички възрастни писатели много ги харесали и така се родил поетичният цикъл на "Любов Немска" в предаването ШЗО, всеки петък по телевизия БНС. Всъщност името ми е София, но тати ми вика Стрида, защото най-скъпите консерви били стридите, и мама била като стрида в леглото когато ме заченал, а съм се появила на белия свят мръсна и лигава в кварталната кръчма. В часа на Стридите.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 16. юли 2005 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]