Всички нощи пият кафе под захаросаната луна
в чашата на скрития им ангел, с който
разговарям извън тишината на глътката живот,
извън кръга на един само вик,
и извън края на райската представа.

Да, обичта е за влюбени и щастливи хора,
но всеки човек е възможен за пулс,
за истина и за още един път, през който
ще е готов за някой много близък
момент на споделяне.

Вечният копнеж по дълго чаканата нежност
а тя е толкова късна и къса.
При все че значенията имат своята разумност
и знаците по лицата ни не са само това,
което изглеждат.

Остани заради неизвестността която предстои,
заради вятъра и неговото значение
снишен и нещо шепнещ в съня на твоето гостуване.

Това е сложният полет в неосъзнатата близост,
в налучкването на душите ни,
в миговете, в които разпознаваме себе си
и общото помежду си.

Тогава спираме да си поемем дъх и въздух
и белият знак на живота се разтваря като детелина,
от която пием въпросите за своето оцеляване,
толкова дълго и тихо колкото би било нужно.

Огледалото на ехото се понася съвсем близо
по грапавите неизбежни мисли,
и техните концентрични кръгове, около нашето
ленено тяло и безпомощен разум.

На португалски това звучи завладяващо.
Като неочакваната среща на малка лисабонска уличка
и аз знам, че в тази случайност те отнасям много далече
от това, което всъщност ти казвам.

Сега, нека по-ясно се разкрият причините
за плачещия мъж по средата на стаята и това, което
неговата душа чувства наистина близко –
съхранявайки го в различни лица.

Мислиш ли, че би могла да понесеш последиците?
Всъщност, в това обяснение има твърде много
елементарни загадки - като самия живот
и твърде много сложност - като самото живеене.