Хубаво ми е с теб и в теб,
твърде хубаво.
Но усещам, че се отдалечаваме:
бавно, съвсем бавно,
ала достатъчно, за да го усещам, предусещам:
не знам откога,
не знам дали наистина,
въобразявам ли си,
ала някак се отделяме.
Не казвам, че то ме учудва, плаши,
редно е да бъде тъй:
следваме естествения ход на битието:
по-рядко прибягвам до твоите услуги,
по-често мярва ми се мисълта,
че кое-що могъл бих да върша и без теб,
че без теб крепна:
лежим заедно и неподвижни,
пък аз се рея нейде надалеч,
знам, без теб не бих могъл го стори,
но пак прокрадва се внушение лукаво
не бих ли минал и без теб,
не се нуждая от теб,
а от покой,
все по-малко аз съм плът, аз съм ти,
верен и безценен мой съсъде,
щедър дар от Бога,
сиреч тяло.